Приемането и влизането в сила на новия семеен кодекс, няма ли да е причина за повече разводи или ще доведе до реалността и стабилизиране на българското семейство.Вярно е, че семееният кодекс, досега действащ е от 1985 година и отогава не е търпял никакви изменеия, с изключение на едно съществено изменение през 2003 година.Вярно е , че оттогава обществените отношения са коренно променени и фактическата обстановка.От обективна гледна точка може би хората, които са писали проекта за новият семеен кодекс, могат да изкажат мнение, но надали така ефективно аз.Вярно е, че в РБългария все повече хора не сключват брак, а живеят на т.нар „семеен приници”, нещо, като „брак без халка”.Бих задал въпроса веднага – Имали смисъл такова съжителство, каква отговорност ще поемаш, като знаеш, че ако не ти харесва нещо си взимаш багажа и си тръгваш и никакви отговорности зад гърба?.Някои сигурно ще се възпротиви, върху този въпрос.Има много хора претърпяли развод, които остават на улицата, за тях семейният кодекс, сега действащ е нож с едно острие – насочено направо към гърлото.Вярно е че, старият семеен кодекс от  1985 г. възпроизведе този режим, като дори го разшири и включи не само вещните права, но и спестовните влогове. И понастоящем те са общо притежание на двамата съпрузи. Тази императивност беше дефект на системата. Сега новият проект дава възможност за либерализация на тези отношения и самите съпрузи могат да изберат какъв да бъде имуществено-правният им режим. Ако нищо не уредят или заявят, а само се подпишат в гражданското и толкоз, тогава водещ е законовият принцип на общността, както беше и досега, но с изключение на спестовните влогове. Те стават индивидуално притежание на всеки, на чието име е влогът. С новия кодекс на съпрузите се дава възможност при сключването на брак да заявят, че искат да са в режим на имуществена разделност. Разбира се, предвиден е коректив и в двата случая. При режим на разделност всеки може да установи, че има принос в придобиването на вещите от другия и да претендира за съответна част след развод. Въпрос на доказване. При общността се счита, че дяловете са равни, но всеки от съпрузите може да удостовери, че има по-голям принос за дадена придобивка или пък да поиска по-голям дял от имуществото, ако на него са предоставени децата за отглеждане.             Ако сте ходили скоро на сватба, между юристи, един въпрос от рода „Как свършва една сватба?”, отговора е ясен: по чл.99 СК – исков път или  по чл.100 СК по съдебен ред.Малко иронично, но в голямата част от нещата истина.             Вярно, че пишейки тази статия, сигурно ще усетите,че аз твърдо стоя зад брака.Живот, без халка е живот без отговорност.Двама души не се ли свържат по някакъв начин да поемат един към друг отговорност, надали могат и да съградят нещо.

Твърдо и аз - за себе си!
За другите - твърдо както си решат те!

От романтична гледна точка, бракът е за предпочитане - чувството за узаконена принадлежност на един към друг е сигурно приятно и галещо, ...докато не настъпят конфликтите. Много често единият (а може и двамата) си казва: мога да си разреша много неща, защото той/тя ми е в кърпа вързан/а с подписа и колкото и да е засегнат/а, ще се примири. Може би ако знае, че другият не му е вързан в кърпа, ще внимава повече в отношението си, ако изобщо държи на половинката си.
Ако отговорността се крепи само на един подпис, то лично аз не бих заложил спокойствието си на него. Познавам много семейства, в които има подписи, но няма отговорности. Познавам и млади семейства, които имат по две деца и живеят може би много по-щастливо и отговорно по отношение на съвместното си съжителство, отколкото други, узаконили с подписи съвместния живот, но в последствие останали без съвместен живот и никакви отговорности. Не съм против живота с "халка", но не съм убеден, че именно халката ще гарантира наличието на здрав разум, водещ до поемането на отговорности в съвместния живот.
Човек или го има това чувство на отговорност или го няма, халката едва ли ще го създаде..., но погледът върху нея все пак грее, когато тя е израз на дълбоки чувства:)

Да вярно, приемам и двете становища, но от гледна точка на мъжа, съм съгласен с първото.Вярно халката не е нищо, но е начин на съжителство, аз съм ии малко консервативен и това е съвсем нормално според мен - отговорност с халка.Иначе всеки би си хванал под мишница нещата един ден и би напуснал другия.Вярно че това не те задържа, халката ако не вървят нещата надали ще те задържи - но е начин на отговорност иначе ...............

Hej gledajte si jivota, vqrno 4e 4ovek i dobre da jivee se jeni, dajte da ne razvalqme tazi pogovorka.

Здраейте, във връзка с постинга, отностно новия семеен кодекс искам да Ви кжа че крайно време беше за тази промяна.не може в днешното съвременно общество да действаме с нормативен акт, който е уреждал взаимоотношенията преди 50 години.Трябваше даже по рано да стане тази промяна.Браво на юристите сетили се за това.

Напълно сте прав, беше необходи;а тази нова промяна. По отношения на стария семеен кодекс - вярно уреждаше отношения още преди 50 години - новият надяваме се да отвори нов мироглед и да просъществува, като предшественика си.
Екип на www.pravocosult.com