Полагането на извънреден труд е нещо доста често срещано в РБългария.Въпреки, че законово е регламентирано, условията при които да се полага, съгласно чл.147 КТ: Не се разрешава полагане на извънреден труд от:
1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. бременни работнички или служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;
3. майки с деца от 3- до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца-инвалиди независимо от възрастта им, освен с тяхно съгласие;
4. трудоустроени работници или служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
5. работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
(2) Не се разрешава полагане на извънреден труд освен в случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от работници или служители, за които е установено намалено работно време в този кодекс, поради това, че работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия.             Гореописаните условия точно и ястно показват границите, в които е разрешен извънредният труд, НО ДЕ ФАКТО ДАЛИ СЕ СПАЗВАТ.Според мен отговора е НЕ. Всеки работодател, поне веднъж е нарушавал закона отностно извънредния труд.Нямаш право на глас, защото твоето място веднага ще е заето от друг.Дори сега в състояние на „икономическа криза” твоето място ще се заема веднага от друг, а това е предпоставка за спекулация и злоупотреба с работниците или служителя.Никакъв закон надали може да се противопостави на тази грешна политика.             Вярно, че положения извънреден труд се заплаща, съгласно чл. 262. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто - за работа през работни дни;
2. 75 на сто - за работа през почивни дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
- когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.             Но дали реално се заплаща или просто е начин за изопачавне на ситуацията и за промяна на обективната действителност.

Заплащането на допълнителното трудово възнаграждение е основно право на работника или служителя и основно задължение на работодателя.

Ей пич незнам може и да си юрист, но си прав.Аз бачкам в една фабрика и оставам и след работно време и какъв е резултата заплатата все същата.Кажи ми какво да направя.Имам желание като всеки човек да взимам повече ама не ми дават и как да се боря....

BAchkam ot sutri do ve4er, na tova otgore nqkoi si misli che si mu dlaje i osven 8 chasa da ba4kash oshe 2 ili 3 i nakra q zaplata za 8 4asa.

Във връзка с запитването на "Малкия Мук", няма как да те посъветвам в правилна посока, каквото и да кажа все ще е грешно.От обективна гледна точка нещата стоят така, позовавайки се на законодателството да си потърсиш правата и да сезираш например "Инспекция по труда" или НАП, но резултат: ти на улицата, а не се знае дали на господина - собственик на предприятието ще му се направи нещо.От субективна гледна точка - неприятно, но просто трябва да се примирим, какво може да направиш.От моя гледна точка-едно голямо нищо, просто да си предизвикаш съкращение на длъжността.Затова, както писах и по горе в статията - СТИСКАМЕ ЗЪБИ И НАПРЕД.