Под изпълнителен лист /ИЛ/ се разбира съдебен акт, който удостоверява, че лицето, в чиято полза е издаден, разполага с право на принудително изпълнение за реализиране на своя претенция срещу длъжника /за предаване на имот, плащане на сума, премахване на незаконна постройка и пр./ и задължава съдебния изпълнител да образува изпълнително производство, в което да се реализира това право.
Изпълнителният лист се издава по правило от Районния съд, до когото за целта следва да се подаде писмена молба. Производството по издаване на изпълнителен лист е едностранно - развива се без участието на длъжника, на когото не следва да се връчва препис от молбата. Съдът се произнася в закрито заседание с определение, което длъжникът може да обжалва с частна жалба пред Окръжния съд, ако с него исканият изпълнителен лист се уважава. Срокът за подаване на частна жалба тече от деня, в който на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. Това означава, че длъжникът узнава за издадения срещу него изпълнителен лист едва след като въз основа на последния вече е образувано изпълнително производство, в което е поканен да изпълни доброволно задължението си.
ИЛ е абсолютна процесуална предпоставка за допускане на ИП-с. ИЛ се характеризира като съдебен акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение, разрешава да бъде упражнено, овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на крдеитора към принудително изпълнение на притезанието.
Развитие на производството. Необходима е молба от кредитора, към която да представи изпълнителното основание по чл. 404 ГПК – оригинал на изпълнителното основание, препис от молбата не се връчва на длъжника. Тя се разглежда в закрито заседание.
Компетентен съд – за съдебното решение или спогодбата – първоинстанционния съд, защото при него се съхранява досието; въз основа на осъдително решение на въззивен съд – съда, постановил това решение – делото е още при въззивния съд; когато се иска въз основа на заповед за изпълнение – съда, който я е издал. Когато има допуснато предварително изпълнение на първоинстанционно решение, компетентен е този първоинстанционен съд. Когато се иска въз основа на арбитражно решение или арбитражна спогодба – компетентен е СГС.
За актовете от чл. 404, т. 2 и 3 ГПК - 2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство; 3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. – не се предхожда от нарочно производство по екзекватура, когато са от страна-член на ЕС, молбата за допускане на изпълнение на акт, постановен от такъв съд, се подава до ОС по постоянното местожителство на длъжника, седалище, местоизпълнение. Съда допуска изпълнение само въз основа на препис от самото решение и удостоверение, че е влязло в сила.
Когато има решение на съд на държава, нечлен на ЕС е необходимо: да се признае това съдебно решение и след това съда, който е признал решението е и компетентен да издаде ИЛ – ОС по постоянен адрес на ответника, седалище, ако няма в България – по адрес на заинтересованата страна – кредитора.
Регламент за европейското изпълнтелно основание при безспорни вземания – изкането за издаване на ИЛ се подава до ОС по постоянния адрес на длъжника, седалището или местоизпълнението. Характерно е, че докато не влезе в сила решението за допускане на изпълнение, ИЛ не се предава на кредитора. Действа диспозитивното начало – съда трябва да бъде сезиран с молба. Само за присъда на държавни парични вземания съда издава служебно ИЛ – става дума за частни парични вземания на държавата (не публични).
Съдът разглежда молбата в закрито заседание. Срок – седемдневен, инструктивен. Съдът проверява дали документът, който е представен е предвиден в закона като изпълнително основание. Дали е редовен от външна страна. Дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а не дали вземането съществува. Проверява легитимацията на кредитора – отбелязан ли е в изпълниетлното основание като кредитор, и легитимацията на длъжника.
Подлежащо на изпълнение вземане – не се разглежда има ли настъпила изискуемост, а отбелязана ли е тя в изпълнителното основание. Когато изискуемостта на вземането зависи от настъпване на факт или извършване на действие – това трябва да се установи с документ, излизащ от длъжника – по новия ГПК се смята, че това не е така, защото няма извънсъдебни изпълнителни основания. Но може да се допусне и обратното – може в самото решение да има зависимост от изпълнение на насрещна престация.
В призводството по чл. 404, т. 2 и 3 съда проверява дали вземането може да се изпълни със способите на българския процесуален закон.
Актът, с който съда се произнася по молбата се нарича разпореждане.
Когато се уважи молбата, съдът издава ИЛ в един екземпляр, задължително отбелязва върху изпълнителното основание, че такъв ИЛ е издаден, Прилагат се правилата за тълкуване на решенията – явна фактическа грешка, попълване на съдържанието на ИЛ.
Разпореждането за издаване на ИЛ подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок – съответно когато се отхвърля активно легитимиран е кредитора, когато се уважава – длъжника, За молителя срокът започва да тече от момента на връчване на рапореждането, а за длъжника – от момента на получаване на призовка за доброволно изпълнение.
Жалбата се разглежда в закрито заседание. Процедурата е като при частната жалба, когато се обжалват определения на съда. Решението не подлежи на касационно обжалване – ТР 1/ 2001 г.
Обективни предели – отнасят се за вземането, което е удостоверено в ИЛ – главница, лихви, съдържание и т.н.
Субективни предели – правилото е, че кредиторът, който е посочен в ИЛ, може да бъде взискател, а само лицето, което е посочено в ИЛ като длъжник може да бъде длъжник. В изпълнителния процес се цели да се удовлетвори по принудителен път едно притезателно право. Ако настъпи правоприемство – няма да продължи ПО между същите страни. Взискател може да бъде цедента. Той ще може да използва издадения на неговия праводател ИЛ и ще трябва да представи писмен договор за цесия.
Когато взискателят почине, неговите наследници стават страни в процеса.
Солидарния длъжник, който е платил дълга – практиката отбелязва, че във вътрешните отношения между солидарните длъжници не се дължи цялата сума. Когато е издаден ИЛ срешу главния длъжник, се смята, че може да се използва и срещу лице, което е учредило ипотека или залог върху своя вещ за обезпечаване на дълга.
Ако длъжника почине – конституират се неговите наследници. Ако е прието наследството изцяло, наследника отговаря както с наследеното имущество, така и със своето. Ако е приел по опис – изпълнението може да бъде насочено само върху имушествените права, които е наследил. Ако още не е приел наследството по реда на Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Приема се, че ако се откаже делото ще се прекрати, но В. Попова смята, че следва да се призоват всички наследници по редове. При наследяването всеки наследник отговаря за дълга до размера, който съответства на размера на ид. част, която е наследил. ИЛ може да се използва само за този размер.
Когато има задължение за изпълнение на незаместимо действие – хипотезата не е регламентирана в закона.
Възможно е ИЛ а бъде загувен или унищожен. Специално производство за издаване на дубликат.
Кредиторът, който твърди, че е изгубил или унищожил ИЛ трябва да подаде молба
до съда, издал ИЛ и да представи доказателства. Молбата се изпраща на длъжника
и се разглежда в открито съдебно заседание – с призоваване на длъжника и
кредитора. Длъжникът може да противопостави възражение за погасяване на дълга и
ако не направи това, тези възражения се преклудират. Приема се че това е
специален исков процес. Съда се произнася с решение, което подлежи на обжалване
по общия исков ред. Вземането не е погасено, но длъжника не може да оспорва
самото основание. Ако е изгубено самото изпълнително основание – чл. 409 (5)
Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде
възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да
предяви иск за осъждане на длъжника
11.12.2011 13:09
Ако с нещо друго може да помогнем - пишете ни.
Екип на www.pravoconsult.com
11.12.2011 16:12
Екип на www.pravoconsult.com
28.01.2012 22:32
Благодаря предварително.
Ако с нещо друго може да помигнем - пишете ни.
Екип на www.pravoconsult.com
30.01.2012 13:30
Закупих апартамент от фирма срещу коят в момента е заведено дело по несъстоятелност от банка, която също е кредитор на дружеството.
Посъветваха ме да си извадя ИЛ по най-бързият начин и да се прикрепя към делото по несъстоятелност.
Питането ми е, как най-бързо да се сдобия с този ИЛ?
Имам фактури за платената сума, Нотариалпне акт за право на строеж и НА за земята.
Благодаря ви предварително!
03.02.2012 10:23
Надявам се да сме били полезни.
Ако с нещо друго може да помогнем - пишете ни.
Екип на www.pravoconsult.com
06.02.2012 18:06
Екип на www.pravoconsult.com
20.04.2012 16:33
15.06.2012 17:03
17.07.2012 13:24
18.07.2012 07:55
27.08.2012 10:57
09.09.2012 15:40
Притежавам разписка за дължима сума - "приятелски" заем, която ми се отказва да се изплати вече четири години. Написал съм си Искова молба за издаване на Изпълнителен лист. Това, което не знам е правното основание. Чл. 404 от НК говори за "влезлите в сила решения и определения на съдилищата" и т.н. Аз нямам такива. Основание ли е чл. 79 от ЗЗД - Неизпълнение?
Благодаря.