Етиката – средство за борба срещу Мафията

 

От 10 ноември 1989 г. изминаха повече от шест години*. Благодарение на умело извършения „мирен преход" при „смяна­та на системата" управляващата дотогава номенклатура, подкрепена от нарочно подготвени или самодейно възникнали професионални „демократи", успя напълно да овладее страната, превръщаики се в многоцветна Мафия. Извън симулативните противоборства сега вече има не борба на идеи, а само боричкане за плячка при разграбване на националните богатства. Народът, разделен на електорати и по всякакъв възможен на­чин, не е в състояние да окаже съпротива на управляващата Мафия. Защо се получи така, въпреки надеждите, че „времето е наше"? Защо българската интелигенция не усети навреме опа­сността и не поведе народа в правилна посока?

 Обективно трябва да се отчете, че „смяната на систе­мата" беше подготвена грижливо в продължение на две десе­тилетия, главно от държавна сигурност (ДС). Освен политическа и икономическа, ДС беше направила и необходимата психологическа подготовка.

 Българите бяха подложени на силен шок от почти миг­новената смяна на ОФИЦИАЛНАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕ­МА. Понятия, които до вчера се възприемаха като свещени (социализъм, комунизъм, БКП, юлска концепция, „ляво"...), се превърнаха в ругателни думи, а други (пазарна икономика, капитализъм, консерватизъм, „дясно"...), доскоро синоним на всичко най-лошо, бяха издигнати на пиедестал. Бързо се смени и фасадата: „господине" вместо „другарю", „университет" вме­сто „институт", ООД вместо (Д)СО... Тази психологическа диверсия доведе до общо объркване и ЗАГУБА НА МОРАЛ­НИТЕ ОРИЕНТИРИ – нещо, необходимо на Мафията, за да превърне народа в лесно манипулируема тълпа или поне да го направи отчаян и пасивен.

 Защо интелигенцията не посрещна достойно този удар? Причините са различни. Поради упорития отрицателен подбор в течение на много години българската интелигенция бе­ше прокомунистическа и (или) с недостатъчно широк кръго­зор (не познаваше добре друга истина освен казионната), не беше склонна към аналитично глобално мислене (не отличава­ше главното от несъщественото). Затова тя се поддаде на прагматичната стихия на дребни и дребнави лични интересчета в името на оцеляването, на приспособяване или открито продажничество, т.е. ПРЕСТАНА ДА БЪДЕ ИНТЕЛИГЕН­ЦИЯ. В резултат на това отново ще оцелеят най-лошите.

 Такова стадно поведение е характерно за хора, които нямат строго фиксирана ценностна система. Това е фунда­ментален етичен въпрос, който за съжаление днес малко зани­мава образованите хора. Това им пречи да бъдат лидери на на­рода в борбата му срещу Мафията.

 В основата на европейската култура, доминираща в це­лия свят, лежи християнският морал, възприет и от вярващи­те, и от атеистите. Десетте божи заповеди („Не кради!", „Не лъжи!", „Не убивай!"...) по опростен и конкретен начин из­разяват основните компоненти на този морал. Нарушаване­то им в името на лични интереси прави човека неморален. Съ­ществува и друг опростен критерий за етичност: „НЕ ПРА­ВИ НА ДРУГИТЕ ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ!"

 Дори само от тези правила може да се направят изводи кое обществено поведение на индивида е морално и кое не е:

 1. Не може да се смята за етичен човек, който днес чле­нува в БСП, СДС или друга антинародна мафиотска организа­ция. След всичко, което е известно за БСП, дори да е привърженик на социалистическите идеи, един етичен човек не може да бъде в една партия с Андрей Луканов, Александър Лилов, Нора Ананиева, Красимир Премянов... – доказано неетични хо­ра. Основното обвинение към тях е, че те никога не са били комунисти, а само борци за лична изгода, т.е. Лапачи. Даже да е фанатичен привърженик на капитализма, един етичен човек не може да бъде в една партия с Филип Димитров, Иван Кос­тов, Асен Агов, Иван Куртев, Александър Йорданов... – помог­нали на номенклатурчиците да се превърнат в капиталисти и легитимирали властта на БСП.

 2. Днес е неморално да си богат. Богатството може да бъде придобито само по номенклатурен път през изминалите десетилетия или чрез спекулации и пране на мръсни пари през последните години – в България не съществува честен начин за забогатяване. Произходът на богатството напълно опре­деля кой какъв е и без отваряне на досиетата. Днес един бога­таш не може да бъде етичен човек.

 3. Непрекъсната конюнктурна смяна на убежденията с оглед на моментната изгода показва липсата на убеждения. Такъв човек също не може да бъде етичен.

 4. Високото образование и интелект не са гаранция за етичност. На България са нужни не хора като Талейран и Чърчил, а като Айнщайн и Сахаров.

 Изброените критерии дават достатъчно пълна оценка за етичността на всеки индивид. Само един етичен човек е готов да работи за България, а не единствено за себе си.

 Етиката може (и трябва!) да бъде ясната разграничи­телна линия между мафиотите - врагов е на българския народ (тук има място за образа на врага) и честните, т.е. етичните хора, които са готови да работят не само за себе си, но и за Отечеството. Такъв подход автоматично демаскира всички кариеристи и други съзнателни или неволни поддръжници на Мафията.

 На практика прилагането на „етичния принцип" трябва да се изрази в създаване на формално неполитически структури с идеална цел както по месторабота (в противовес на клу­бовете по интереси на БСП), така и териториално. По прин­цип тези структури трябва да включват хора с висок интелект и изградена ценностна система, а не многобройна аморф­на маса, т.е. залага се не на многочислеността, а на качество­то. Организационните форми на тези структури могат да бъ­дат разнообразни: просветни дружества, дискусионни клубо­ве, кръжоци с фиксирана или свободна тематика... Тяхна цел е синхронизирането (ако може уеднаквяването) на позициите между членовете им и създаване на нужното обществено мнение „по места".

 Мафията веднага би се опитала да превземе тези струк­тури отвътре чрез запълването им със свои членове. Достъпът на такива агенти може да бъде преграден чрез „етична спирачка": кандидатът за член на структурата ще трябва да отговори на многобройни въпроси, засягащи битието и мора­ла му. Това е осъществимо само ако членовете и кандидатите за членове на клуба (дружеството, кръжока...) се познават до­бре помежду си.

 В своя ресор всеки член на клуба ще отстоява нужната позиция и по този начин ще влияе върху управленските реше­ния.

 В професионалното, общественото и битовото си пове­дение всеки член на създадената „етична" структура трябва да бъде пример за подражание (толкова липсващо в българската действителност!) – апостол на съвременната етика.

 

Стратегическа цел на „етичната вълна" е постепенно да стане преобладаваща сила в обществения живот и да бъде алтернатива на мафиотските структури, без пряко да участ­ва в борбата за власт. В резултат на нейната дейност могат да възникнат политически организации, стремящи се към вла­стта.

 Може би на някои от читателите такава позиция ще се стори встрани от поставената цел за справедливо общество (на първо време освобождаване на България от мафиотското робство). Това не е така, защото:

 1. Ценностната система определя поведението на човека, а моралът е неин фундамент.

 2. Прогресивните сили в света винаги в крайна сметка претърпяват поражение именно поради своя максимализъм – искат осъществяване на идеите си изцяло и веднага, което никога не е възможно.

 3. Тук не се твърди, че етиката е единственото средст­во за борба (тя просто е задължителна). Борбата никога не се води само с едно средство.

 Етичното поведение на един човек или група от хора мо­же да бъде мощно средство в борбата срещу Мафията, владе­еща България. При това безплатно средство.

  Послеслов

Статията беше разкритикувана остро веднага след публикуването й:

„редакцията (на „Свободна мисъл") не споделя възгледа, че борбата с Мафията може да се води с помощта на десетте божи заповеди".

„... Днес е неморално да си член на БСП, да си богат, да сменяш убежденията си с оглед на моментната изгода. А вче­ра беше ли морално? А утре?"

„... Освобождението на България от мафиотско робство се нуждае от разнообразни поприща и възможности... Само ако от тях можем да рекрутираме членове на революционна орга­низация..."

В статията никъде не се говори, че борбата трябва да се води (само) с десетте божи заповеди. Изложените тук ети­чни принципи, отнесени към днешните условия, са онзи мора­лен минимум, който всеки гражданин трябва да носи у себе си - без тях той просто не е гражданин, а оцеляващо добиче или разбойник, все още невредил се на обществената софра. Оттук нататък гражданинът може да израсне като борец про­тив Мафията, с оглед на възможностите и разбиранията си.

„Вчера", „днес" и „утре" не са тъждествени, въпреки от­носителната неизменност на морала. Вчера човекът е имал своите илюзии (мислел е, че твори добро), не е бил осведомен за грижливо скриваните тайни на управниците (ако лично не е патил) и е разполагал само с информацията от цензурираните медии и непроверените слухове. Той не може да носи морална или друга отговорност за неща, които не е знаел. Днес са изве­стни делата и същностните xарактериcтики на предишните управници, които са и сегашни, и незнанието не е оправдание. Ето защо днес е неморално да се членува в техните организа­ции – „редовият член" става съучастник в престъпление срещу народа си, при това без да получава нещо в замяна. Утре ети­чният човек също ще съумее да се държи достойно.

Наистина са възможни разнообразни поприща и възможности за борба срещу мафиотското робство. Тук се обсъжда една от възможностите и това личи от текста. Хвала на бъ­дещите революционери! Само че сега боксуваме на много по-ниско, предреволюционно равнище, и барутът се хаби в споро­ве кое е правилно и кое – неправилно.

Като цяло критиците, водени от личните си пристрас­тия, не забелязват изрично казаното, а екстраполират мисли­те си върху онова, което не е казано. Докога само ще дискутираме?

*Книгата е писана през 1996 г.
= = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = =
Едва ли, анархистите от "Свободна мисъл" кроят нещо революционно, но изводите им са добри. Остава и написаното, в книгата да се осъществи на практика, което  ме съмнява. Имайки впредвид "плаченето на чужди гробища", в блога - предимно за тъпите: Украйна, Русия, ЕС, Шарлита разни, мултикултурни бълвочи, разни европейщини и т.н. Предлагани от Мафията и охотно приемани от политиканите нискокачествени залъгалки, отклоняват значителен ресурс от хора можещи да направят нещо за страната си.

че всички, симпатизиращи и гласуващи за която и да е управлявала
партия от "прехода" са съучастници в престъпление.
Ето, виждаме че толкова години след статията още има хора, легитимиращи грабежа.
И то много хора.
Значи ги устройва статуквото.
Демокрацията не е в състояние да даде отговор на мафиотска клика,
окупирала всички лостове за влияние.

"Стратегическа цел на „етичната вълна" е постепенно да стане преобладаваща сила в обществения живот и да бъде алтернатива на мафиотските структури, без пряко да участ­ва в борбата за власт. В резултат на нейната дейност могат да възникнат политически организации, стремящи се към вла­стта... Етичното поведение на един човек или група от хора мо­же да бъде мощно средство в борбата срещу Мафията, владе­еща България. При това безплатно средство."

"... сега вече има не борба на идеи, а само боричкане за плячка при разграбване на националните богатства."
Интересното е, че си личи като цирей на носа кой за какво се е натиснал във властта.
Поздравления са съвременното звучене на статията!
П и е р

статията е извадка от книга излязла през 1996 г. Затова публикувам откъси - главно заради липсата на промяна, в политическата ситуация.