Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2009 17:43 - Нещо зимно...и много любимо...
Автор: anastasiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 36073 Коментари: 45 Гласове:
2



Обичам поезията... Винаги в чантата си нося поне две книги, една от които е със стихове... И когато имам свободни минутки, разтварям на произволна страница... За да се заредя, за да приема частички красота, вдъхновеност във "втурналия" се ден...:) 
Сред безбройните снежинки-стихове, избрах нещо много любимо, на Валери Петров... Сигурно сте го чели и препрочитали много пъти... Но към хубавите стихове трябва винаги да се връщаме...отново и отново... Има една особена омая в това да възприемеш отново красив и много любим стих...

Ще ми бъде много приятно, ако напишете ваши любими стихотворения, зимни, белоснежни... Да направим един НАШ пост със снежни стихове, приятели!...:)

image

Така веднъж във снежната алея

Така веднъж във снежната алея
видях следи: "той" бе минал с "нея".
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да карача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но - уви! - не са
подобно тази среща във леса...

Валери Петров

image

Очаквам да "завалят" вашите любими стихове-снежинки, ей тук, на снежната алея...:)



Тагове:   Много,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. deili - Сняг вали, вали и преспи трупа, с...
06.01.2009 18:12
Сняг вали , вали и преспи трупа,
светът е сякаш бяла пелена.
И радости,и мъки вред затрупа.
Зимата е яростна жена.
цитирай
2. adiveil - Привет и ЧНГ, мила Ася! Музата ми ...
06.01.2009 19:16
Привет и ЧНГ, мила Ася!
Музата ми явно още скита по заснежените планински склонове, опиянена от приказните творения на зимата и очевидно забравила, че съществувам, иначе бих се включила с удоволствие. :))) Но ще я изчакам търпеливо да се върне и да ми разкаже всичко, което е видяла. Тогава заедно може би ще сътворим нещо хубаво, което да отива на прекрасния ти постинг. :)))
цитирай
3. tota - Защо ме повика - снегът потъмнява...ВЕНЕТА ВЪЛЕВА
06.01.2009 19:19
Защо ме повика - снегът потъмнява, и бавно се мръква,
И ти ме докосваш - а после ми казваш, че трябва да тръгвам;
Защо ме измъчваш - целуваш ме първо, след туй ме отпращаш?...
Нещастие мое, залагаш капани, а вълци не хващаш!

Защо ми говориш - студено е, думите в сняг се превръщат,
не искам да бъда жената поредна, която прегръщаш
не искам отново да тичам след сенки, не искам да страдам...
Нещастие мое, за грях ли те имам, или за награда?

Безмълвното, дето лежи помежду ни - е зло като куче,
но двойно ме мъчи, което със нас не посмя да се случи,
което по вълчи гризе ме, и вие на смърт, и не знае,
нещастие мое, кое ми е адът, кое ми е раят.
цитирай
4. anastasiia - deili, ето първите снежинки-стихове валят...:)
06.01.2009 19:26
Последният стих ми напомни за Снежната кралица...:)
Благодаря ти...:)
Обожавам поезията и ми е много приятно, че си ми написала твое любимо стихотворение...
Поздрави...:)
цитирай
5. allbi - Ася, не разбрах дали трябва де е мое или любимо та затова слагам две :))
06.01.2009 19:38
Първо нещо от любимия ми
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ:

СНЯГ

Снегът от снощи е покрил
до вчера голите дървета.
Три гларуса треперят вън…
И зъзнат уличните псета.
Не се надявах… Боже мой!
На детство някак ми мирише.
И белота… И самота…
И чистота… И ми се пише.

За първи път, за първи път от много,
много дълго време…
Къш на дребнави суети,
къш на безсмислени проблеми!
Я виж онази струйка дим …
Как с облачето се закача…
От къщичката… Диша още…
Помежду два небостъргача.

И пише ми се за любов…
И даже да изглежда смешно.
Не остарявай… Остаря ли…
Ах, остарява безутешно…
С окапали листа…
Снегът така прекрасно я покрива.
Но, знам , ще дойде пролетта…
и ще докаже, че е жива.

А телевизора ръмжи…
От политически дебати…
Земетресения… Войни…
Насилия… И атентати…
И всеки ден… И всяка нощ…
Натрапчиво… Демисезонно.
И от кошмара ме дели
едва едно дистанционно…

А вън снегът… И боже мой!
И детство… Толкова е странно.
И знам , ще се стопи…
И пак към битието постоянно.
И любовта… ще плаче пак…
И кучето ще й приглася.
А тази тънка струйка дим…
Към небесата се възнася…

Сага и нещо мое:

Пътека бяла към сърцето

Отново утрото се ражда
във бялото на снежна зима
и във душата се обажда
онази прелест несравнима...

Да ми е нежно, светло, чисто
очите да се къпят в бяло
и сякаш мислите пречистват се
във снежно огледало...

Отново сякаш пак дете съм,
оставам стъпки във снега.
Пътека бяла към сърцето.
Ще се окъпя в светлина...

За да прогоня черни мисли
до вчера парещи във мен.
Ще ги прогоня, просто искам
да се изпълни с бяло моят ден...
цитирай
6. valiordanov - Зима
06.01.2009 19:49
Дърветата приличат на принцеси,
отиващи на празничния бал.
По пътя им - дантелени завеси
и блясъци от зимния кристал...

Блоковете - окичени палати
с наметка балдахинена искрят.
По улиците - хора непознати
се радват на белеещия свят.

Сякаш приказка сега се съживява.
Дали това не е вълшебен сън?
Черна мъка бързо побелява,
завита трайно от снега навън...

Колите са превърнати в карети,
а вятърът в комините шепти:
"В душите нека доброта просветне.
За коледния празник се готви!..."

Валентин Йорданов

Извини ме Ася, но нямам навик да публикувам стихове на друг ако имам мой на тази тема...Дано стиха ми те погали и стопли и дано зимата е само една бяла принцеса която също топли с излъчване...Никога не се впечатлявай от студенината и защото ти можеш да я стоплиш с твоята пурпурно слънчева усмивка...Прегръдки от ...ти знаеш...там където си очаквана!
цитирай
7. anastasiia - Привет, мила adiveil!:) И за много години!:)
06.01.2009 19:50
Те, музите, са такива...;) Обикалят, скитат се... Но се завръщат..., все някога...;)))
Ще ви изчакам търпеливо, да се разберете двете...и да сътворите нещо красиво, поетично, вдъхновено...:)
Усмивка, белоснежна...:)
цитирай
8. ninaantonova - Весела и щастлива Нова година за теб, мило момиче!
06.01.2009 19:54
Напомни ми за онзи миг в който аз, 15 годишна, за първи път, вървях с момчето което харесвах, и си мислех, че обичам.
Тихо се сипеше снега, времето беше спокойно, гледах как снежинките падаха бавно, тихо и необезпокоявани от никого, докосвахме се нежно, тръпнехме от това докосване, поглеждахме се тайно, в очакване на първата целувка.
Невероятна романтика. Невероятно усещане за чистота и естественост. Желая всеки да го почувства и изпита.
Благодаря ти. Ти ме върна в младежките години и ме накара да се почувствам истинска и достойна за този живот, живот който съм живяла и ще продължа да живея с достойнство.
Бъди жива и здрава. Успех във всяко начинание ти пожелавам през Новата година и през всичките други години.
Дори не можеш да си представиш колко радост и красиви спомени предизвика с постинга си, у мен. Хубава и щастлива, спорна и успешна 2009 година от цялото си сърце ти желая. :)
цитирай
9. tota - Нещо зимно...и много любимо...
06.01.2009 19:56
Ася, извини ме..може би не подхожда стихът за зимното настроение. Но знаеш, че метафората за зимно може да бъде и така изразена, както е направила отишлата си рано от този свят Венета Вълева. А, Атанас Далчев е още по тъжен със "Зимният студ". Хубава вечер!
цитирай
10. anastasiia - tota...благодаря ти...
06.01.2009 19:56
Ати, разтърси ме с тези стихове...
Прочетох за поетесата... Тъжно...
Благодаря ти за твоя "зимен стих"...
цитирай
11. anastasiia - zabavnata, добре дошла в моя блог!:)
06.01.2009 20:05
Да, нека да е нещо ведро и романтично!...:)
Чудно е...:)
А твое ли е?:) Ако е така, те поздравявам...:) Усмихна ме...и ме зарадва с още едно ведро, снежно, мило, романтично стихотворение....:)
Ех, че хубаво!:)...Снежинки-стихове валяяяят...:)))
цитирай
12. anastasiia - allbi, чудесно си сторила!:))) И две, и три може...:)
06.01.2009 20:09
А още по-скъпоценно ми е, когато стихотворението си е твое...:)
"Прелест несравнима" си ми, Албенка...:) Толкова хубаво, светло, чисто...стихотворение си ми написала... И бяло, бяло...
А за Недялко Йорданов те прегръщам...:) Много си го обичам...
Очаквам те отново, можеш да напишеш още твои "белоснежни" стихове... Много ще се радвам...:)
цитирай
13. anastasiia - valiordanov, разбрали сме се ние двете със зимата...:)
06.01.2009 20:15
Нека вледеняващо да разпръсква зимното си очарование... Но, както си знаеш, като й се усмихна, тя веднага смекчава нрава си..;)))
Хей, Вал, толкова ми е приятно, че си публикувал точно това стихотворение тук, в моя пост... Когато го четох в блога ти, толкова ми хареса... Самата аз се почувствах като принцеса, на зимния си бал...:)
Благодаря ти за Приказката..., зимна, красива...
А това, че си написал твое зимно стихотворение, е още по-скъпоценно за мен...:)
Прегръдки и от мен...за Господаря на най-северния север...:)
цитирай
14. diamant1965 - Привет, Ася!
06.01.2009 20:18
Ето ти едно стихче на любимата ми Петя Дубарова!

Да бъда зимата

Снегът е бял като възглавница
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница
звездите - чаша бяло вино

Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря

Аз искам огъня на устните
в снега нестоплен да удавя
кристалите от твърдост вкусните
под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.
цитирай
15. anastasiia - ninaantonova, дори не можеш да си представиш
06.01.2009 20:24
как се почувствах аз самата, след като прочетох думите ти...:)
Нинка, толкова ми е хубаво, че съм те докоснала..., че съм извикала спомени - романтични, нежни, белоснежни...:)
Самата поезия на Валери Петров си е такава - топла, много човешка, романтична, с лека нотка на носталгия... И в миг виждаме живота си..., обгръща ни вълна от емоции, цветове, чувства... Такива са стиховете на вълшебника Валери Петров...:)
Благодаря ти за добрите, за топлите думи... Искрено ме развълнува... И аз от сърце ти пожелавам още куп радостни и красиви моменти... Щастлива, здрава и добронамерена 2009 година!:)
цитирай
16. anastasiia - tota, разбира се, че е така...
06.01.2009 20:27
Зимата може да бъде метафора и за студенина, за сивота... Нещата от живота...
Благодаря ти за това стихотворение, Ати... Наистина ми въздейства силно....
И на теб ти желая приятна вечер..., топла, въпреки снежинките навън..:)
цитирай
17. anastasiia - Привет, diamant1965!:)
06.01.2009 20:31
Разбира се, без Петя Дубарова просто не може!:)
Прекрасно е, Диамантче, че си се сетила точно за нея...:)
"Снегът е бял като възглавница..." - какво сравнение, а...:)
Една Ася, със сърце на момиче, те прегръща...:)
цитирай
18. exibella - От мен за теб...също Валери Петров:)))))
06.01.2009 21:50
Зимен пейзаж

Сняг през нощта
навалял е навън
и цял е света
като гледан насън.

Бели са всички
комини, градини,
толкова бели,
че малко са сини.

Дърветата също,
цели в дантели,
са станали бели,
са станали бели!

И не само дърветата –
всичко е бяло
и всичко така
в белота се е сляло,

че ако вземем
рисувателен лист
и го оставим почти целия чист
би могло да се каже:
Това зимен пейзаж е!

...постът ти ми напомни тази песен...:))))
http://zazz.bg/play:224227ef
цитирай
19. helios - Здравей, Ася!:)
06.01.2009 22:39
Ето един мой любим стих:
Денонощие

На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден вероломна,
тя където отида ме дебне
и каквото направя напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвиснала
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе

Блага Димитрова
цитирай
20. anastasiia - exibella, Валери Петров има
07.01.2009 10:52
толкова хубави стихотворения за зимата! Браво на теб, че си избрала още едно негово стихотворение!:)
И толкова се радвам, че ми припомни тази прекрасна песен "Бяла въздишка", по стихове на Петър Анастасов... Ето, веднага ще прибавя и това стихотворение-снежинка...:)

БЯЛА ВЪЗДИШКА

Този сняг ще мине ,
невидим ще изчезне .
Невидимите бездни ,
наивните години .
И само от картини ,
рисувани по памет ,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки .
Може би това е
вълшебството , което
остава под небето
след всеки сняг нетраен .
Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой скитник ,
а ти ще зъзнеш в шала .
А аз ще зъзна също
с очи за тебе слепи ,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла .

Петър Анастасов

Поздрави и за теб, Спаси...:)))
цитирай
21. anastasiia - helios, много харесвам поезията
07.01.2009 11:40
на Блага Димитрова...И романите й също...
Благодаря ти, Светлинка, за това стихотворение... И аз ще ти напиша нещо мое любимо от нея...:)

ТЪРСАЧИ НА МЕЧТА

Всеки е загубил
някъде по пътя в тъмното
своята мечта
и я търси там,
където сам не е бил никога.

Търси я южнякът
през виелици далеч на север -
там, където слънцето
е мираж непостижим,
жадуван до изгасване.

Севернякът пък я търси
през пустинни пясъци на юг -
там, където слънцето
е жесток ножехвъргач
с нажежени острия.

А пък аз я търся
вътре в собствения юго-север -
в мен, - където слънцето
толкова е голо, беззащитно,
че нищожен гарван
може да го изкълве.

Блага Димитрова

цитирай
22. enjoy6 - Много нежно е твоето
07.01.2009 19:36
любимо стихотворение!
И другите също!
Стоплих се с топла зима в студа на зимната вечер! :)))
Благодаря!
цитирай
23. exibella - Много харесвам песента "Бяла въздишка":)))
07.01.2009 23:47
Знаеш ли, мислех си, има песни, които още от първия път като съм ги чула много са ми харесали и продължават да си ми харесват...
Със стиховете също е така... има много, които са ми направили впечатление и ги помня..:))) Типичният пример е стихотворението, което от теб съм запомнила!!! Сещаш се нали? -
"Аз съм една малка фантазия, една измислица, една луда капка дъжд..."
Това стихотворение наистина много, ама много ми харесва...:) Стана ми едно от любимите:))))
И ще спомена и любимия ми от поетите които досега сме учили в училище - Яворов! :))))))
И като заговорих за стихове и песни и ми иде да запея:
"Мой стих, в теб открих, някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни":)))))))))

Целувки за тееееб поетична нежност такава:)))
цитирай
24. anastasiia - enjoy6, топличко да ти е...:)
08.01.2009 00:06
...и в сърцето, и в мислите...
Радвам се, че си тук..., сред снежинките-стихове...:)
Прегръдка топла...:)
цитирай
25. anastasiia - exibella, "...Аз съм една малка фантазия...
08.01.2009 00:15
Както се разхождам на миналото по перваза -
във водовъртежа на бъдещето падам..." /Е. Диварова/:)
И аз си го обичам много това стихотворение...:)
Както и стиховете на Яворов...Вапцаров също много го обичам...И Дебелянов... Всъщност, по-добре да не изброявам... Имам стотици любими стихове...:)
Певицата, която изпълнява "Мой стих, в теб открих..."/Нели Рангелова/, има една песен по стиховете на много любим мой поет - Иван Пейчев... Песента започва така:
"Напразно аз поглеждам всяка вечер
към старата кутия за писма...
И пликът бял, с почерк нежен...."
Като споменах Иван Пейчев, може би той ми е един от най-любимите поети!...
"Спри, не си отивай!" също е по негови стихове...
Ето, как ме провокира да ти пиша толкова мноооого...:)
Целувки и за теб, Спасимирка!:)))
цитирай
26. martiniki - прекрасен стих
08.01.2009 11:21
си ни избрала, Ася!
цитирай
27. anastasiia - Да, Мартичка...:)
08.01.2009 14:42
Много си го обичам Валери Петров..:)
цитирай
28. lubara - Аз пък ще цитирам себе си .
08.01.2009 17:59
Написах го преди две години .

Страдание - стихотворение

Младостта ти внезапнa
изникна пред мене
като морско вълнение.
Поискам ли аз във морето да вляза
удавник ще бъда,
в това не ще и съмнение.
Но морските пръски
сетивата ми будят,това е знамение.
Далеч преди края на бурята
не ще дойде мойто спасение.

Обречен да страдам съм
дали е наистина
това мое красиво видение.
И въпреки всичко
в бездънното влизам.
Не искам да чакам
вълните да стихнат.

Не ща избавление !



цитирай
29. watchtowerman - Да-а-а...
08.01.2009 19:16
Валери Петров...Бяхме съседи четиредесет години...Нежна душа...Разбирам защо си му фенка. Душите сродни се привличат...
цитирай
30. anastasiia - lubara, толкова ми е хубаво,
08.01.2009 19:37
че си написал нещо твое...
Красиво е твоето "страдание"...
Нека ги има вълните!...
Благодаря ти за частичките искреност..., за теб...
Ще ти подаря едно от най-любимите ми стихотворения на Иван Пейчев - "Напътствие", в мое изпълнение...
http://www.youtube.com/watch?v=xTZUCwSrr1A
цитирай
31. anastasiia - watchtowerman, да..., душевността му
08.01.2009 19:57
толкова нежна, топла, фина, човешка...
Били сте съседи! Страхотно...:)
Преди време взех интервю от Валери Петров и се почувствах точно като при среща с добър, мил Вълшебник...:)
Душите сродни се привличат...Да...:) Така е...:) Затова и ти си тук...:) И много се радвам...:)
цитирай
32. monna - Ася, и аз се включвам...най-после!
08.01.2009 21:43
Едно "зимно" стихотворение от Афанасий Фет.

Във тия нощи мразовите
е сбрана сила, красота,
макар че под снега са скрити
горите, къщите, степта.

Избяга лятото далече
със нощния тревожен хор.
Но по-реални светят вече
звездите в чистия простор.

И сякаш волята те води
с всевиждащи очи навън,
да гледаш спящата природа,
да вникваш в тайния й сън.
цитирай
33. anastasiia - monna, очаквах те...:)
09.01.2009 00:32
Благодаря ти за стихотворението на Афанасий Фет...Явно ти е любим поет, защото и друг си ми дарявала негови стихове...:)
А сега и аз ще ти подаря стихотворение, зимно, разбира се, от руската класика.... Пушкин...Става ли?:)
Валят снежинки-стихове....:)


Зимна вечер

Буря в облаци се крие,
вихър преспи сняг мете;
ту като хиена вие,
ту реве като дете,
ту под сламената стряха
шушне като таласъм,
ту почуква с пръсти плахо
по прозорчето отвън.

В тъмната ни вехта хижа,
скрила горест и печал,
бабке, що мълчиш със грижа
до стъклото занемяла?
От стихията студена
уморена ли си ти,
или твоето вретено
те унася във мечти?

Нека пием, моя свята
спътнице на млади дни.
Де е чашата! Тъгата
от сърцето прогони.
Ти запей ми, как живяла
зад морето тихо птица,
как на извора вървяла
преди изгрев хубавица.

Буря в облаци се крие,
вихър преспи сняг мете;
ту като хиена вие,
ту реве като дете.
Нека пием, моя свята
спътнице на млади дни.
Де е чашата! Тъгата
от сърцето прогони.

А. С. Пушкин
цитирай
34. lubara - Благодаря , Ася
09.01.2009 12:45
Чудесно стихотворение ! Аз го слушах от блогрола ти . Сега отново , щом ми го подаряваш ...
А Созопол , този град ...
Поздрави и успешни нови изпълнения !
цитирай
35. monna - Мерси, Ася!
09.01.2009 19:39
Типично по руски ...звучи!
цитирай
36. anastasiia - lubara, това стихотворение много си го обичам...
09.01.2009 20:54
Затова реших да ти го подаря отново...:)
А Иван Пейчев е един от най-любимите ми поети...
Созопол... Сопол е също любимо кътче... Вдъхновяващо хубаво...:)
Ето, колко любими неща в едно съм ти подарила...:)
Поздрави и от мен..:)
цитирай
37. anastasiia - monna, да...:)
09.01.2009 20:57
Носи очарованието на нещо "типично по руски"...:)
И аз ти благодаря за споделеното стихотворение...отново...
Прегръдки, Нежно Синьо цвете...:)
цитирай
38. exibella - :)))))))))))
10.01.2009 16:20
Харесва ми стихотворението "Напътствие"
" Когато ти решиш да си заминеш..."
Много, много красиво...:))))

цитирай
39. anastasiia - exibella, о, да...:)
10.01.2009 16:35
То си ми е много любимо и на мен...:) Много, много любимо...
..."Защото всичко край морето е море...
То идва, за да си отиде...
Отива си, за да се завърне пак..."
Да, красиво е...:)
цитирай
40. merita - Поздрав за идеята ти да събереш на ...
13.01.2009 16:53
Поздрав за идеята ти да събереш на едно място хубава поезия със зимно звучене.Това е стихотворение на Николина Андонова.



ххх

Вятър бездомник вие в комина,
остро потръпва нощта.
Сам до камината
пак ще се свиеш -
вън е едната тъма.
Вън някой плаче, вън някой вие,
остри иглици
е станал снега;
сам топлинката си
бързаш да скриеш -
вън е едната тъма.



цитирай
41. anastasiia - merita, толкова е хубаво,
13.01.2009 21:46
че обогатяваме Нашата колекция от зимни стихове!...:)
Благодаря ти за стихотворението на Николина Андонова...
Поздрави!:)
цитирай
42. mamas - Изкуших се
08.02.2009 02:11
и аз да предложа нещо зимно...

ЗИМА
И пак
(както в старата детска песничка)
снегът тихо, тихо се сипе.
Черните клони на старата слива
разпъват луната на безброй кръстове.
Стоя под дървото притихнала
и се взирам в небето.
Безмълвно се моля:
Спри!
Не затрупвай пъртината!
Не навявай!
Как ще премина през преспите?
Пак ли ще трябва с нозе уморени
да проправям нова пътека?!
... Ще замръкна, премръзнала,
пред порти заключени.
В мрака кой ще отвори,
за да ме пусне -
мене,
бездомната...

Дано не съм ви натъжила(писано е много отдавна).
Поздрави!
цитирай
43. anastasiia - mamas, благодаря ти...:)
11.02.2009 23:37
Тъжно...и зимно..., и хубаво...
Знаеш ли, напомни ми по някакъв начин "Малката кибритопродавачка" на Андерсен...
Поздрави и за теб!...:)
цитирай
44. elineli - Усмивчице Чудничка,
07.02.2012 07:55
да те загърна в студеното на зимата с топличко шареничкият шал на нашите искам. Забодена в края му ти изпращам една моя скорошна зимна среща. Да си я имаш - само за теб. Целунк :)))


Рицарят клошар

Вятърът се бръсне от листата.
По улици от лед снегът намята
след бримка,бримката.
Това ли е да ти е зима?
Друг студ в изтръпналите пръсти има.
И не е до вихрушки и до минусово време.
Бездушието - тежест неудобна тегне
над свити силуети в скъпи ръкавици.
И само той прилича ми на рицар
разгърдил своето палто без копчета.
Косата му от скреж стои на топчета.
Не забелязал липсващата си цигара
с изискан реверанс пред мен застава
и ми поднася ... невъзможно ... не!
стрък розов люляк ... Люляче !
От устните му през усмивка литва облаче -
простете, да ви се намира огънче ?
цитирай
45. anastasiia - elineli, хей, мъничко люляче :)))
07.02.2012 16:24
И ми е топличко от шарения шал... :))) И ми е хубаво..:)))
А зимната ти среща е прекрасна! Даже искам позволение..., да я прочета в ефир!...:)))
Мноооого от нашите!............ :))) И цунки!:)))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: anastasiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 5877371
Постинги: 400
Коментари: 14490
Гласове: 49747
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031