Постинг
28.07.2012 10:44 -
Неизживяно детство
Никога не оставаше с мен през нощта, понякога и не се събличаше напълно. Все бързаше за някъде. Не знаех с какво се занимава, лъжеше, че е престъпник, а не беше. Твърде виновно гледаше, за да се опази в онзи свят в който е най-важно да имаш дебели очи. И железни нерви. Неговите не бяха. Лицето му създаваше илюзията, че са такива. Приличаше на изковано от фин, но много здрав метал. Внушаваше чувство за спокойствие, но под него бушуваха урагани. И обърканост. Исках да го изкуся, да се превърна в единствената, да съм нещо повече от любовница и докато желаех да сторя това аз самата се изкусих. Пропаднах в него. Не беше единственият симпатяга в живота ми. Срещах се и други. Някои бяха по-мили, други по-остроумни имаше и по-щедри и богати и по-сексапилни и симпатични. Не знам кога започнах да затъвам, да...
Целият разказ
Целият разказ
Май често се случва - жената мисли, че до нея е мъж, но скоро разбира, че това е дете, което иска да порасне, а тя да е майка му. :))
Поздрав!
цитирайПоздрав!
hel написа:
Май често се случва - жената мисли, че до нея е мъж, но скоро разбира, че това е дете, което иска да порасне, а тя да е майка му. :))
Поздрав!
Поздрав!
Често, наистина често. А и често се опитваме да изживеем пропуснатото, чрез децата си, а така ги превръщаме в себе си. Поздрави и благодаря ти.
Привет от мен!
цитирайmelina26 написа:
Привет от мен!
Привет:)
zdr
цитирай