Хората говорят за уважение към красотата на природата, покоряват планински върхове, любуват се на жирафите и лъвовете в Африка, но на никого не идва на ум да оцени по достойнство и естествената красота на това, което носи в себе си. А в действителност то е по-прекрасно от флората и фауната, по-фантастично, по-мъчително за постигане, по-пъстроцветно и по-възхитително. 

Докато не постигнем вътрешно равновесие и хармония, не съществува никаква надежда за по-добър живот. Ако всеки извръща глава от самия себе си, възприемайки се като безнадежден случай или дори като лош човек, той не ще може да направи и крачка напред. Ще трябва постоянно да търси нещо по-добро от себе си и това може да продължи безкрайно.

Чогям Трунгпа

В една гимназия в Чикаго учениците изучавали седемте чудеса на света. В края на урока им било зададено упражнение да направят списък на това, което те разбират под седемте чудеса на света. Въпреки че имало няколко несъгласия, повечето избрали следните неща:
1. Египетските пирамиди
2. Тадж Махал в Индия
3. Големият каньон в Аризона
4. Панамския канал
5. Емпайър Стейт Билдинг
6. Айфеловата кула
7. Великата китайска стена

Докато преглеждал гласуването, учителят забелязал, че едно момиче още не си е предала листа. Той попитал дали има някакъв проблем със списъка. Момичето тихо отговорило: „Да, малко. Не мога да реша, защото има толкова много”. Учителят казал: „Добре, кажи ни какво си написала, може би ние можем да помогнем”. Момичето се поколебало и после прочело: Мисля, че седемте чудеса на света са:
1. Да докосваш…
2. Да вкусваш…
3. Да виждаш…
4. Да чуваш…
5. Да чувстваш…
6. Да се смееш…
7. И да обичаш.