Постинг
04.02.2014 08:52 -
ОБЛАДАНИ (бесновати) - ИЗГОНВАНЕ НА ЗЛИ ДУХОВЕ
Слушали сме как неправославни, а най-вече римокатолици и протестанти обвиняват верните, че непрекъснато се занимават, говорят и пишат за бесове, бесноватост, обладаност... Христос бил победил дявола и повярвалите в Него също го били потъпкали, трябвало само да се радваме, че сме спасени, а за бесове и демони да не се споменава.
Тогава откъде толкова зло в света? Защо църквите са празни, а болниците и затворите – пълни? Защо толкова войни, убийства, разюздан разврат, откъде тия потопи, пожари, нови и неизлечими болести, всякакви катаклизми? Навсякъде „по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение” (Лука 21:25), (напр. цунами)?
„Човеците...примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети вселената” (Лука 21:26).
Да, Спасителят свърза сатаната с оковите на Кръста, но грехолюбивият човек го развързва вече две хилядолетия и той отново е на свобода. Сатаната е пуснат от тъмницата си (Откр. 20:7) и вече воюва срещу верните с опълчението си от множество бесове – „броят им е колкото морския пясък” (Откр. 20:7). И понеже този враг на човешкото спасение обича да „се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, а ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата” (2Кор. 11:14:15), на нас ни е необходима голяма опитност, за да го разпознаем и се предпазим от лукавите му коварства. Както за да победиш врага, е нужно да познаваш неговите силни и слаби страни, неговите оръжия, стратегия и тактика, така и опитният Христов воин, ако иска да победи дявола, трябва отлично да е запознат и информиран за тези „светоуправници на тъмнината” и „поднебесните духове на злобата” (Евр. 6:12). И затова се е погрижил Сам Господ Иисус Христос, Който в Своето Евангелие ни е разкрил цялото коварство на демоните и как да се предпазим от тях, за да ги побеждаваме. И можем ли да обвиним Евангелието, че през пет или десет реда говори все за това – бесове, демони, бесноватост, сатана, Веелзевул. Също и Апостолите и останалите новозаветни книги не престават да ни занимават по този въпрос. И Апостолските приемници – светите Отци от най-древните до най-новите (св. Йоан Максимович, св. Николай Велимирович, св. Юстин Попович и др.) пишат изобилно на тази тема. И ние сме им благодарни за това, защото техните писания са слънца, които събличат светлообразната дреха на бесовете и ни ги показват в техния истински отвратителен и мрачен вид.
...Защото когато човек вижда опасността, може да се предпази от нея, а когато не я вижда и не е предупреден за нея, бива поразяван. Дяволът не иска да се говори и пише за него, за да може спокойно да си върши работата, и тая работа е да погубва безценни човешки души, колкото се може повече, ако може – всички, но това няма да му се удаде! И ето, слава и благодарение Богу, че тая книга, разкриваща лукавството му, е вече факт и може да се ползва за вечното ни спасение, което е целта на тукашния ни земен живот.
...В „Откровението” на св. Йоан Богослов се говори за „големия змей, древния змей, наричан дявол и сатана” (Откр. 12:9). На друго място в Библията св. ап. Петър и св. ап. Иаков призовават: „бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне, противостойте му с твърда вяра”...(1 Петър 5:8-9) „и той ще побегне от вас” (Иак. 4:7).
„Тихите” бесове са най-опасни
Душата на грешника е привидно тихо и безметежно блато. Колкото са комарите и доволно квакащите жаби там, толкова бесове обитават в тази жалка, порутена душа. Но тези бесове са от „тихите”, те се спотайват вътре и се стремят с нищо да не безпокоят пленената от тях душа-робиня. Те дори могат да работят за материалното благополучие на жертвата си и да възпитават в нея куп блестящи пороци във вид на светски добродетели. Нетърпимата воня на тази душа-блато грешникът не я усеща, защото се е приспособил към нея, а зеленикавата тинна кал той смята за бляскава пурпурна дреха. Тук навсякъде цари доволство и сладникав покой; вечерно време и през нощта това блато издава дори някакво сияние, и това е суетната слава на днешния загиващ в злото свят.
Това е феноменът на „тихата” бесноватост, при която човек привидно изглежда добър и вътрешно благоустроен, а с духа си е отхвърлил Христа и е предал себе си на света и неговите измамни утешения. Този тип човеци са сключили с дявола негласен мирен договор с една-единствена клауза: те да си живеят живота както искат, а дяволът да не им причинява никакво зло, и това докато умрат – след смъртта тях вече нищо не ги интересува!
Ала ако някой праведник или ангел, или светия хвърли камък в това блато – камъкът на покаянието, на повярването в Господа – става страшно. Жабите тревожно се разкрякват, рояците инсекти недоволно бръмчат, това ще рече „тихите” бесове стават агресивни повече от всякога, нападат разкаялия се от всички страни с разни болести, беди и изкушения, докато сполучват да откажат човека от намерението му да изправи живота си. Но това те не всякога сполучват. Ако разкаялият се грешник реши да следва Христа, океанът на Божието милосърдие всмуква нечистото блато от душата му като едва забележима капка и я превръща в чист извор на жива вода. Този извор тече смело и бързо, радостно и игриво, бие водите си в стотици камъни – и това са множеството житейски скърби и изпитания - но това не само че не го поврежда, а прави водите му още по-чисти и лековити.
Погледнете живота на младия Савел, бъдещия първовърховен апостол Павел. Неговият живот до обръщането му представлявал едно великолепно, огромно и спокойно...блато. Римски гражданин, способен млад равин с главозамайваща кариера, с брилянтен морал и безупречно поведение в очите на своите съвременници. За тази част от живота си сам ап. Павел пише: ”...аз като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра” (Деян. 26:5). И въпреки това в него живеели пълчища „тихи” бесове, за които било достатъчно и предостатъчно, че възпитаният точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога (Деян. 22:3) Савел гонел Христовата Църква. Ала когато вълкът в овча кожа Савел от гонител на Христа станал Негов пръв апостол, легионът от „тихи” бесове се превърнал в мощна и креслива армия срещу него. Нещо повече, дяволът подбудил кажи-речи цял свят – и иудеи, и езичници срещу него. И оттук нататък животът на Апостола се превърнал в едно огромно изпитание, което било преодолимо единствено от Христовата любов: „Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране...бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници..., в опасност между лъжебратя...(2Кор.11:23-26)...даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето...” (2Кор. 12:7),... знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява (Флп. 4:12-13).
И тъй, кога срещнем външно благоприлични и доброденстващи безбожници, неверници, еретици и въобще грешници, нека да не им завиждаме, нито да роптаем срещу Бога, а да знаем, че те най-често са обладани от „тихи” бесове. „Тихата” вода, казва народът, е най-опасна, защото там има „мъртво течение”, което влече след себе си най-много удавници. Така е и с „тихите” бесове – те са най-опасни!
Добре е човек да вярва в Бога, да бъде с Бога и да има надежда, че ще попадне в рая
Някои хора, разбира се, не вярват в Бога и се придържат към материалното. Те дори и да допускат съществуването на някакъв духовен свят, по принцип мислят, че този тайнствен свят е съставен от нещо необичайно фино и въпреки това материално. Те са готови да повярват в различни небивалици – и в космически „пришълци”, и в „извънземни цивилизации”, и в други подобни, но при задължителното условие – всички тези явления да са материални.
Обаче духовният свят съществува, независимо от това, вярва ли някой в него, или не. Съществува Бог, нашият Творец, любящ всички хора, живеещи на земята, Който желае на всички ни спасение. Съществуват ад и рай. Съществуват ангели Божии – добри духове, които се стремят на направят добро на всички хора на Земята, и дявол и неговите бесове – злобни и нечисти духове, които искат да погубят целия човешки род. Затова ако ние, хората, желаем да изживеем благополучно земния си живот и да отидем в рая, трябва да вярваме в Бога, да изпълняваме Неговите заповеди, да прибягваме към Божията и на Неговите духове – Ангелите, помощ. А злите и нечисти духове, дявола и бесовете всячески да избягваме, да се боим от тях, да се борим с тях и да ги побеждаваме с Божията милост.
Знанието за обладаването и за изгонването на злите духове е полезно за всеки човек, за да се предпази от въздействието на злите сили. В нашето повествование ние ще приведем разкази на различни, познати ни хора.
+++
Ето какво разказа един човек.
„За пръв път разбрах, че има хора, обладани от бесовете, малко след своето кръщение, а аз се кръстих на 28 години. По време на Божествената Литургия, когато изнасяха Чашата със Светите Дарове, една жена, която стоеше недалеч от входа, изведнъж зави с нечовешки глас и изпадна в истерия. Но веднага щом внесоха Чашата, тя изведнъж утихна и стана нормална. Аз попитах какво й е и ми обясниха, че в нея „има бяс”.
Веднъж ми се случи да бъда на елеосвещение в манастира. Отвътре плътно затвориха вратите, за да не влезе някой външен. Тайнството извършваха двама йеромонаси, а се помазваха 12 човека. Между нас, както се оказа, имаше три бесновати жени. Тяхното беснование започна да се проявява още при първото помазване с осветен елей, а до този момент те стояха тихо, като всички нас. Първата обладана, стояща от лявата страна, започна да се кърши и превива; тя страшно стенеше и ревеше. Към края на тайнството беше така измъчена от намиращите се в нея нечисти духове, че от време на време сядаше на стола, за да дойде на себе си. Другата бесновата стоеше в центъра. След първото помазване тя, под въздействието на седящия в нея бяс, започна грубо и неистово да говори басово с мъжки глас: „Няма да изляза! Няма да се дам! Няма да изляза! Няма да се дам!”. Макар че в началото на тайнството я чух как говори с обикновен, мек женски глас. Разбира се, възможно е жена да имитира мъжки глас, но точно такъв – едва ли. В края на елеосвещението намиращата се в тази жена нечиста сила с този груб мъжки глас започна бързо да говори: „Двама излязоха, един остана...” Аз помислих, че най-вероятно в нея е имало три бяса и йеромонасите са изгонили два. Едва по-късно разбрах, че на беса не трябва да се вярва, защото той обикновено лъже. Защото е казано за сатаната: „...той е лъжец и баща на лъжата” (Иоан 8:44). Бях поразен, когато след известно време прочетох житието на преподобни Серафим Саровски. Там беше написано, че при пренасянето на неговите мощи се изцелил един бесноват и по същия начин крещял седящият в него бяс: „Двама излязоха, един остана!”
За нечистата сила Евангелието и кръстът са огън опалващ. Страшно беше да се гледа как тази бесновата викаше с груб мъжки глас, докосвайки се до Евангелието и кръста. Когато към нея поднасяха Евангелието, тя стоеше минута-две и не можеше сама да приближи лицето си към Свещената Книга. Ужасно беше да се види раздвоението на човешката личност: жената, години наред страдаща от беса, жадува да го изгони, устремява се към светинята, а седящият в нея нечист дух не я пуска и крещи злобно: „Няма да се дам! Няма да се дам!” Когато почти насила допряха Евангелието до устните й, тя с див вопъл падна безчувствена на пода: като че ли някаква страшна сила я хвана и я хвърли по очи на земята. Изглеждаше, като че костите й ще се счупят. Тя лежеше след това като мъртва. Първоначално аз дори се разтревожих. Но монасите бяха опитни в тази работа и спокойно продължиха да помазват. Жената постепенно дойде на себе си, отпочина си на стола и пак стана с всички. Но най-страшното зрелище беше, когато тя в края на елеосвещението се докосна до Кръста. Седящия в нея бяс люто се дереше и крещеше, като не я допускаше до тази велика светиня. Когато след няколкоминутна ожесточена борба жената целуна Кръста, с ужасяващ вопъл падна на пода и след 10 минути дойде на себе си.
След първото помазване чух също как зад мен излая куче и след това се разнесе приглушено „Господи, помилуй!” В жената седеше бяс и лаеше. Това, което ме порази най-много е, че тя лаеше като истинско куче – така не би могла да го имитира дори артистка. И докато траеше елеосвещението, зад мен се разнасяше: „Баф!”, а след това плачейки, с ридаещ глас: „Господи, помилуй!”
Към края на тайнството на всички присъстващи им беше много тежко. Дори единият от монасите изглеждаше малко изплашен. На мен ми беше толкова страшно, че почти непрекъснато се кръстех. Имах такова усещане, като че ли във въздуха беше стаена някаква тъмна сила, която беше надвесена над мен и иска да ме разкъса, да ме убие. Тайнството продължи около 3 часа и когато завърши, бях почти без сили.
Няколко дни след това си спомних и премислих всичко, което стана. Колко страшно и лекомислено понякога ние грешим. Все се надяваме, че и този път няма да ни докосне наказващата Божия десница. Наистина велико е дълготърпението Господне! Чух веднъж как на изповед старичкият йеромонах Зосима с плач говореше на изповядващите се жени: „Дечица, колко е тежко, какви страшни грехове ми носите. И не знаете с какво сте дошли. По-рано за един аборт отлъчваха 10 години от свето Причастие по правилата на Апостолите и светите Отци, а у вас едва ли не всяка има по няколко аборта. Та това е убийство в утробата. Как мога да ви отпусна греховете, как да ви допусна до Светите Дарове, какво да правя с вас? Та аз се обливам за вас в кръв...”
Човекът греши, докато не се препълни чашата на дълготърпението Господне. Тогава Господ отстъпва, не го охранява и върху него се нахвърля тъмната нечиста сила и му донася всякакви злини. И едно от най-тежките наказания на земята е, когато в човека се вселяват бесове. Невъобразим е ужасът, когато човекът вече напълно не си владее тялото, а го разделя с някой си гнусен, който го мъчи непрекъснато и се стреми съвсем до го погуби. Тогава нараства вярата у човека, но към вярата са нужни и велики дела на покаяние. И е нужна помощта на велики подвижници, за да изгонят от тялото тази нечистота. Защото, за да се изгонят бесовете, са нужни велика благодат и сила, и особеното благоволение на Църквата. И пътуват нещастните обладани в различни страни, търсят помощ не от лекарите, а от Христа, изтъркват праговете на църквите и манастирите, за да се изцелят.
Бесовете се вселяват в човека в повечето случаи или за наказание на неговата велика гордост, или за извършени от него тежки грехове, особено когато се съгрешава против някоя светиня на Църквата Христова. Колко е страшно злото и колко е страшен бесът – този носител и средоточие на злото. Страшно е да се види как той се проявява в хората. Колко обезобразени са лицата на някои бесновати, в тях човешкото вече започва да изчезва. Господ е съвършен и Неговите творения са съвършени. Няма по-прекрасно от човека и човешкото лице. Нечистият дух е страшен, безобразен и такива са неговите проявления: във всичко той се стреми да изопачи, да унищожи съвършената красота, създадена от Бога. Ако погледнеш на тези, които служат на сатаната, видно е, че лицата им обикновено са уродливо черни, духовна смрад и неприязън се разнася от тези хора. Колко жалко за тях и как ти се иска да дойдат на себе си, да си спомнят, че и те са Божии творения. Да побързат да си върнат дадената им от Бога с раждането съвършена красота, която са повредили съзнателно или несъзнателно, започвайки да служат на нечистия дух – дявола. И у бесноватите обикновено лицата са като маски: страшни, повредени, извратени, с уродливи форми.
„Няколко дни след маслосвета отивах в манастира и чух пред мен лай. Огледах се, но не видях куче, само отпред – жена с момиченце и друг никой. Отново се излая и тогава се досетих, че лае това момиченце, а майка й я води в манастира да се изцели. Прииска ми се да видя момиченцето, изпреварих ги и се обърнах. По-добре да не бях правил това. Толкова страшно беше това, което видях. Лицето на момичето така беше изкривено, че ми се стори истинско изображение на бяс. Толкова ми стана страшно и отвратително, че веднага ускорих крачка, повече не се обърнах, а се взирах в манастира пред мен.”
Страшни са бесовете и грехът е страшен. Да погледнем около нас, да погледнем себе си и ще видим как грехът обезобразява вида на човека, лишава го от красота и приятност, осквернява и прави лицето уродливо. Известно е, че злите хора, горделивите, тщеславните, похотливите, въобще тези, които са силно отдадени на някакви пороци, имат по принцип подобаващи на тези пороци грозни и неприятни лица. И обратно: колко са приятни лицата на вярващите православни християни с чист живот! Колкото са по-близо техните души до Бога, толкова по-прекрасни са техните лица, толкова повече светлина и любов излъчват те. Светият Дух очиства, освещава душата и облагородява външния вид на християнина.
До Прага и назад (един закъснял пътепис)...
КАРТА НА ЖП ЛИНИИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ДОКУМЕНТАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЧЕ РФ Е КОЛОН...
КАРТА НА ЖП ЛИНИИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ДОКУМЕНТАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЧЕ РФ Е КОЛОН...
Следващ постинг
Предишен постинг
Съзнателно не давам снимката на корицата на книгата "Православна ли беше Ванга?" в блога посветен на паметта на детето си - защото не искам нищо скверно да допускам тук. Но потърсете в нета снимки на вещицата и ще видите наистина че е бесновата... Горката й душа съвсем е била стъпкана от бесовете, които са я владели. Българите не трябва да се хвалят а да скърбят че в суеверията си са стигнали до такова падение да се влачат подир подобни обиталища на духовете на злобата като петричката врачка. Трябва да се молим и да се покайваме. Да се очистваме с изповед и да приемаме свето причастие по-често. Само така ще се спаси българският род.
цитирай
2.
sourteardrop -
В ЙОХАНЕСБУРГ ПОГРЕБАХА ДЕВОЙКА, ЗА ЧИЯТО СМЪРТ ОБВИНЯВАТ САТАНИСТИ
04.02.2014 09:18
04.02.2014 09:18
Предполага се, че двете момичета, които през октомврийската вечер отишли на разходка в Южен Йоханесбург, са станали жертви на сатанисти, опитали се живи да ги изгорят.
„Дяволът не можа да победи. Мръсниците не можаха победят. Свините не спечелиха”, – повтарял един от роднините на опелото на 18-годишната Кирсти Теолого, както става ясно, твърде емоционално изразявайки мъката ти, но мнозина от събралите се в гръцката православна църква „Св. Василий” в окръг Екурхулени, провинция Гатуенг, ЮАР, съпричастно кимвали към него в отговор: „Амин”.
Кирсти и приятелката й, 16-годишната Бронвина Грамер, били завързани, залени с бензин и подпалени в парк в Южен Йоханесбург, - както се предполага, заради сатанински ритуал: двете били набелязани за човешко жертвоприношение.
Девойките нямали отношение към сектата. „Убедена съм, че Кирсти е нямала и понятие къде отива с познатите си”, - казала майката на загиналата, Силвия Теолого, чиито думи цитира News.iafrica.com.
Тялото на Кирсти било обгорено 75%. Тя починала в болницата, приятелката й е жива, но е все още в болница. Скоро пред съда ще застанат петима души, обвинени в убийство и покушение с цел убийство.
През изминалата седмица по твърде странен начин за един ден загинали пет кучета собственост на семейство Теолого, – за това писаха всички местни вестници. Предполага се, че кучетата на Кирсти, намерени с пяна по муцуните, били отровени от неизвестни лица, проникнали през нощта на територията на дома. Майката на Кирсти се оплакала и от тревожно звънене – непознат й казал по телефона, че следи шестте й деца. „Страхувам се за тях, не пускам децата на училище, те дори не ходят вече на разходка в парка”, - казала Силвия пред кореспондента на южноафриканския The National Age.
След смъртта на кучетата, шокираната Силвия помолила свещеник да освети наново дома й. Сега, казва тя, й станало доста по-спокойно. Тя споделила още, че се опитва да бъде силна, макар че на опелото жената плакала неутешимо, заобиколена от ш
цитирай„Дяволът не можа да победи. Мръсниците не можаха победят. Свините не спечелиха”, – повтарял един от роднините на опелото на 18-годишната Кирсти Теолого, както става ясно, твърде емоционално изразявайки мъката ти, но мнозина от събралите се в гръцката православна църква „Св. Василий” в окръг Екурхулени, провинция Гатуенг, ЮАР, съпричастно кимвали към него в отговор: „Амин”.
Кирсти и приятелката й, 16-годишната Бронвина Грамер, били завързани, залени с бензин и подпалени в парк в Южен Йоханесбург, - както се предполага, заради сатанински ритуал: двете били набелязани за човешко жертвоприношение.
Девойките нямали отношение към сектата. „Убедена съм, че Кирсти е нямала и понятие къде отива с познатите си”, - казала майката на загиналата, Силвия Теолого, чиито думи цитира News.iafrica.com.
Тялото на Кирсти било обгорено 75%. Тя починала в болницата, приятелката й е жива, но е все още в болница. Скоро пред съда ще застанат петима души, обвинени в убийство и покушение с цел убийство.
През изминалата седмица по твърде странен начин за един ден загинали пет кучета собственост на семейство Теолого, – за това писаха всички местни вестници. Предполага се, че кучетата на Кирсти, намерени с пяна по муцуните, били отровени от неизвестни лица, проникнали през нощта на територията на дома. Майката на Кирсти се оплакала и от тревожно звънене – непознат й казал по телефона, че следи шестте й деца. „Страхувам се за тях, не пускам децата на училище, те дори не ходят вече на разходка в парка”, - казала Силвия пред кореспондента на южноафриканския The National Age.
След смъртта на кучетата, шокираната Силвия помолила свещеник да освети наново дома й. Сега, казва тя, й станало доста по-спокойно. Тя споделила още, че се опитва да бъде силна, макар че на опелото жената плакала неутешимо, заобиколена от ш
След смъртта на кучетата, шокираната Силвия помолила свещеник да освети наново дома й. Сега, казва тя, й станало доста по-спокойно. Тя споделила още, че се опитва да бъде силна, макар че на опелото жената плакала неутешимо, заобиколена от шестте си деца.
Сега цялото семейство ще чака съдът да реши, казва Силвия, и петима от младежите, с някои от които дъщеря й се познавала добре, да получат справедливото според цялата сила на закона.
цитирайСега цялото семейство ще чака съдът да реши, казва Силвия, и петима от младежите, с някои от които дъщеря й се познавала добре, да получат справедливото според цялата сила на закона.
Търсене
За този блог
Гласове: 1233
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
