Тя слушаше момчетата.
Гласовете им. Като музика странна,
която се променя, става ту ниска и дълбока,
ту несигурна и тънка.

Тя гледаше момчетата.
Ръцете им. Прорязани от сини едри вени.
Косите им. Остригани до кожа
или пък дълги
като вятър южен край главите.

Тя прегръщаше момчетата.
И вдъхваше. Странен аромат,
от нейния различен.
Окъпваше се цяла и потъваше.

Косите й - не беше нужно да ги стриже.
Южен вятър нека има върху раменете.

Елексир е този аромат,
опиум странен,
нотка мрак.

Ще се събуди някой ден...
Съвсем момчешки ще е новият й бяг.
Морето ще окъпе с пяна тялото й ново.
Очите й ще бъдат само същите -
червена жар насред коприна.