В Япония това цвете се счита за символ на воинския дух, вероятно защото изправените му листа напомнят мечове. В Древен Египет е символизирал красноречието, а според християнските традиции той олицетворява Христовите страдания и затова често се отглежда в манастирите.

Ирида или Ирис, което на гръцки означава „небесна дъга”, е богинята на дъгата. Тя била дъщеря на бог Тавмант и океанидата Електра, сестра на харпиите и понякога се явява съпруга на Зефир. Ирида е изобразявана като прекрасна девойка с дългоцветни шафранени крила. Богинята Хера, като владетелка на въздушната влага, била нейна главна господарка. Ирида безропотно изпълнявала задачите, които й възлагали. Така както дъгата се простира от небето до земята, така и Ирида била посредница между боговете и хората. Именно тя, по заповед на Зевс, съобщава на троянците за готвещата се атака на ахейците. При нея винаги имало златна чаша за вода, която Ирида наливала от подземната река Стикс, вода в която са се клели боговете. Тази вода тя давала на облаците и те с дъждовете си напоявали земята. Така се осъществявала връзката между трите свята – богове, хора и подземно царство. Ирида, вестителката на Хера, съпровождала душите на жените в царството на мъртвите, също като Хермес, вестителят на Зевс, душите на мъжете. Именно на богинята Ирида е посветено прекрасното цвете ирис.


https://mysticallegends.wordpress.com/