Аз не питам. Не търся причини.
Тази истина всеки я знае:
любовта идва необяснимо.
И остава.
Или отминава.

Но боли. И боли... И не спира.
Пред очите ми вечно е ТЯ.
Виждам Нейната щедра усмивка.
И сърцето ти виждам - в пожар.

Всичко, дето сънувах, мечтаех,
разцъфтява на крачка от мен.
И злорадо ме гледа Съдбата –
как оставам със прази ръце...

Тази чаша, за мен отредена,
ще изпия на екс. И  до дъно.
Любовта ми е капчица в нея.
И ще диша
в кръвта ми.

...И ще диша
в кръвта ми.
Б.

Не само ще диша в кръвта ни...Тя е в нас, с Нея сме родени Ели!
Чудесно!

капчице, трънче,
как го написа, със кръв
болеше ли
музата ти е фея

Всичко родено умира еди ден...
А идеята ми, че любовта може да се съхрани, само ако я приемеш с всичката й горчилка, е една утопия.
Защото самата горчилка я убива - вътре в теб...

Благодаря, че прочете! :)))

Нека да боли, Вип.
От тъгата и страданието се ражда всяка мъдрост.
А мъдростта ни служи, за да понесем страданието...
Дяволски кръг. :)
Утре ще ви дойда с нещо по-весело.
Обещавам.

Трепач завършек! Браво!

Особено съм доволна и благодарна, че оценяваш финала, Бискочо!
Там е вложена идеята на стиха ми.
И повече думи не трябват.

Приятна вечер и успешна нова седмица ти пожелавам! :)

мдаммм, финалът побърква просто
браво, Ели!

Нека ви побърква!
Само аз ли да съм луда??? :))))

Hey , Tryn4e , i az sam pil ot takiva 6i6eta. Diavolski sa , kazvam ti.....Za tova pak , praviat hubava poezia !

Вярно е, от болката се раждат по-добрите стихове.
Но струва ли си –
той да си живее живота, аз стихове да пиша?!
ОХ!!! :))))