Давид Бен Гурион

В  резултат от неуспешни въстания, нашествия на вавилонци, перси, араби евреите се разбягват по различни посоки и се разделят на три основни части – сефарди, ашкенази и персийски евреи и на множество малки географически вариации /бухарски, фалаши, китайски и даже африкански/.

.

Ашкенази

е името, което носят евреите, заселили Централна и Източна Европа, основно Германия, Полша, Франция, Украйна и Русия. Вероятно това са наследници на Хазарите но след 10 век и разпадането на Хазарския хаганат те се разселват в Източна Европа. Периодът около началото на 10 век е наричан заради тях "Ашкеназ". Развиват собствени обичаи и закони, което ги разграничава в определени теми с другата част на еврейския народ - сефарадите. Стигат дотам включително да създадат собствен език, идиш, възникнал като комбинация от немски диалекти в района със славянско и еврейско влияние. До началото на Холокоста, ашкенази представляват над 90% от всички евреи в света, но в наши дни процентът е спаднал до около 80.

Етимология

Названието ашкенази води началото си от библейския персонаж Ашкеназ, на иврит: אַשְׁכְּנָז. По време на средновековието, географското название Ашкеназ се предполага, че се е асимилирало в Алеман или Саксон, вероятно заради беглото сходство в звученето, по това време Саксония се превръща в център на централноевропейския юдаизъм или ашкенази Думата «ашкенази» се среща в Библията при изреждане синовете на Ной:

«Ето родословието на синовете Ноеви: Сима, Хама, Ияфет. След потопа у тях се родиха деца.

2.Синовете на Ияфет:Гомер,Магог

3.Синовете на Гомер: Ашкеназ, Рифат и Фогарма.»

                                                                                                                           /Битие, 10:1 – 3/

Къде е живял този Ашкеназ, син на Гомер, правник на Ной не е казано, обаче традицията му определя място в днешна Турция, а по късно талмудическата традиция му намира  местото на север, в земите на днешна Германия. Отначало «ашкенази» наричат евреите, населяващи земите на Германия и Франция, а след това и всички евреи, населяващи Полша, Русия, Литва и други.

Сефаради

Терминът сефарад е употребен в Библията и обозначава Иберийския полуостров. Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров евреи и техните потомци. Тъй като с декрета от Гранада през 1492 г. евреите са прогонени от Испания, а няколко години по-късно и от Португалия, сефарадският юдаизъм се разпростира в целия средиземноморски ареал след изгонването им от Иберийския полуостров, а по времето на Великите географски открития и в Новия свят. Онези от сефарадите които приемат християнството по времето на реконкистата, за да запазят имуществото си, общественото си положение или някакви привилегии стават известни като марани. Под страх от аутодафе след инквизиционен процес, те нямат правото да се конвертират обратно, т.е. да се връщат към старата си религия - юдаизма.

Макар и прогонени от Испания, сефарадите запазват своя испанско-еврейски говор известен като ладински. Мнозина от тях запазват и собствените си имена които имат в Испания и Португалия. Често обичаите и традициите на сефарадите се различават от тези на другите евреи-особено на ашкеназите. Двете еврейски общности трудно комуникират през вековете и дори остават до голяма степен чужди помежду си. Сефарадите, приети сравнително добре в рамките на Османската империя попадат в един свят, доминиран предимно от исляма. Изолацията от Европа на този свят се отразява и на развитието на сефарадските общности. Лидери на световното еврейство стават ашкеназите-евреи, населяващи Централна и Източна Европа.

Появата на модерния ционизъм не засилва автоматично интереса към сефарадите. Докато европейските евреи разбират ционизма като политическо движение, то сефарадите го разглеждат като творение на Провидението. Водени от идеализма си, хиляди сефаради напускат близкоизточните си родини и пристигат в Израел. Тук обаче те често са третирани като евреи "втора категория", зле заплатени, те обитават крайни и непрестижни квартали. Икономическата и социална пропаст, която разделя ашкенази и сефаради, засяга практически всички области: работа, заплати, жилищно настаняване, образование и култура. Социалните неудачи и дискриминацията на сефарадите водят и до по-високата престъпност и наркомания сред тях. Около 85% от престъпността в Израел е сефарадска.

В по-големите градове по света където са съсредоточени големи еврейски общности има по двама главни равини - по един за всяка от двете големи еврейски общности които са устояли на асимилационния натиск през вековете.

Сефардите получават своето название от еврейското име на Испания -  Сфарад. След изгонването от Испания през 1492 година  евреите се разсейват по всички страни на Средиземноморието, като центрове се оформят Мароко, Египет, Тунис, Алжир, Отоманската империя, Балканите и Италия.

Разликата между сефардите и ашкеназите можем да проследим както в религиозния култ, така и във външният им вид. Географията в разпръскането на евреите прави съществени различия в религиозните литургии, празници, съботното богослужение. Изменя се и езика на който разговарят, ашкеназите- на идиш, сефардите- на ладино. В края на 19 век, когато антропологическите изследвания бяха на мода, еврейските учени определят няколко физически типа евреи. Сефардите се невисоки, смугли с удължен череп, гъсти вежди  и овално лице. Според Морис Фишберг/1911 година/ най- красивите еврейки са от този тип, древна семитска красота, деликатни, елегантни и мили.

Ашкеназите отстъпват на сефардите по външна красота и повече приличат в лицата на сeвероевропейските народи -  блондини, част червенокоси, луничави, почти славянски тип. След образуването на държавата Израел двата основни типа отново се срещат и заживяват заедно. Оказва се обаче, че всяка община живее свой живот и не бърза да се смесва с другата. В тези години смесените бракове са случват, но много рядко. Разликата в образователното и културното равнище се оказва значителна. В Кнесетът се разгръща дискусия за интеграцията на общините, с обвинение, че ашкеназийската община завладява основните постове в държавата, армията и даже в културата. С времето различията се приравняват, но сефардските лидери и досега приемат, че евреите , дошли от Европа имат количествено преимущество в ръководството на държавата. И тогава еврейският парламент постановява «приемане, аклиматизация и интеграция» за всички общини в държавата.

В исторически план по малко е известно за евреите , остановили се в Азия /Иран, бухарските евреи, Афганистан, Индия и даже Китай/.За изследователите и историците просто липсват писмени доказателства за заселването на евреите преди 2500 години в Персийската империя, простирала се от Египет до Средна Азия. Освен кратките писменни исторически факти са необходими и факти   археологически, лингвинистични, даже от фолклора. С настъплението на арабите евреите се придвижват още на север и достигат земите на днешна Русия, но не губят връзките си с Иран.

Колко евреи са живяли в Персия и Средна Азия не знаем. Ако се вярва на пътешественика Вениамин от Тудела, който се посещавал земите на Средна Азия в Исфахан живеят 40000 хиляди, в Самарканд 50000 хиляди евреи.

Въпреки, че юдаизмът в отличие от християнството, исляма и будизма не се признава за мисионерска религия, по всякo време в древността са се появявали народи, желаещи да приемат религията на иудеите. Създава се нова ситуация и всеки път изхода е различен. Когато цар Давид завоюва Иерусалим, болшинството ивусеи приемат юдаизма и се разтварят сред евреите. Когато самаритяните приемат юдаизъм, евреите ги отхвърлят заради «неправилен» юдаизъм. Когато хазарите приемат юдаизма евреите се отнасят благосклонно, но не се смесват с тях. Има и примери за неприемане на религията, но ползването и за създаване на собствено вероучение /дауди в Иран, обожествяли еврейския цар Давид/.

Самаритяните, живяли с евреите на една земя така и не се разтварят в еврейската среда.След като асирийците завладяват Израелското царство и отправят в плен десетте израелски колена на опустошената земя пристигат нови жители. Традицията говори, че самаритяните са асирийци, приели юдаизма и които абсолютизират Петокнижието на Мойсей. Останалите книги на Тората – Писания и Пророци не са свещенни за тях. Съответно не признават  Талмуд и Мишна. Самаритянските книги са написани на една от разновидностите на иврита. Самият текст на самаритянската Тора практически съвпада с общоприетия вариянт, с някои малки добавки. Именно заради тези добавки самаритяните се обвиняват в оскверняване на свещенните страници. Но ето че в ръкописите от Мъртво море намираме пасажи от тези добавки и навета е свален. Оказва се , че още по времето на Втория Храм са съществували разни варианти на Тората и самаритяните са ползвали един от тях!!

Самаритяните също са имали свой Храм, но на хълма Гризим/ близо до арабския град на  териториите Наблус/ и са строили синагоги с лице към този хълм. Те също обрязват момчетата, почитат съботата и се молят на Всевишния като покриват главата си с талит, обаче службите повече приличат на ислямските. Жените ходят в синагогата само в деня на всебща скръб – Йом Кипур. Различия има и в календара за следване на празниците, като три пъти извършват изкачване до Храма на хълма Гризим. Сега наброяват 600 души, половината живеят в Наблус и говорят арабски език

Хазари

Хазарите им провървява повече. Приемат новата иудейска вяра в 8 век и я съблюдават правилно. Този народ си остава скитащ, основава Хазарски каганат на устието на река Волга, но след нашествието на руските князе и други съседи неговите следи се губят в историята. Има предположение, че част от евреите на Крим, Украина и Русия са потомци на хазарските иудей.

200 години след ликвидирането на Хазарският каганат друга беда сполетява евреите. Християнското духовенство в Испания и Португалия предприема решителни мерки за насилствено покръстване на евреите и много от приемат. Появяват се така наречените «марани». Всички обаче в Испания и Португалия считат, че тези евреи са приели християнството само външно, а в душите си остават евреи. Изповядват се при католическия свещенник , но при  уединение тайно се молят по еврейски, съблюдават кашрут, еврейските празници. След изгонването на евреите от Испания и Португалия мараните остават, но след още няколко години голямата част от тях  се прехвърлят в Турция и Италия, а след това в Лондон и Амстердам.

В Африка юдаизмът попада в друга обстановка. В Етиопия, страна откъсната от останалия цивилизован свят, юдаизма навлиза още в древни времена. Не се изменя с векове версията, че етиопците приемат юдаизма след посещението на Савската царица при Соломон в Иерусалим, където зачева и ражда син Менелик, основателя на династията абисински императори.  Етиопците се съсредоточават на две вехтозаветни фигури -Мойсей и Соломон, а етиопската Библия  - «Кебра Негаст» е волен преразказ на Вехтия и Новия Завет. Имат  свещенници, считащи се потомци на Аарон. Под натиска на христианските мисионери етиопците доволно активно преминават в християнството и се асимилират. Етиопските евреи – т.н. «фалаши» се считат намиращи се в етиопско робство  по времето, когато евреите са роби в Египет. Отдалечеността на фалашите от центровете на еврейската религиозна мисъл ги кара да забравят и иврит, който са ги учили еврейските проповедници и преминават на ахмарски език. С помощта на двама евреи Жозеф Халеви и Жан Файтлович общината се възражда и голямата част се връща в лоното на юдаизма.

Различни са съдбите на тези народи, едните изчезват окончателно, други приемат нова вяра, трети успяват частично да се върнат в юдаизма, но главното е , че юдаизма издържа проверката на времето, даже и след  сблъсъка с християнството.

Мизрахи

Мизрахи, което означава Източни евреи от Мизрахим «Източни») и са евреи живели в Близкия Изток и Северна Африка, както и имигрантите от тези страни, в Израел. Мизрахим включват преди всичко арабските евреи, както и персийски, грузински, Бухара, Индийски евреи. Исторически погледнато, понятието «мизрахим» се появява като превод от арабската дума Mashriqiyyun (от арабски, Mashrek), която в арабския свят се използва за жителите на източната част на Арабският свят (Сирия, Ирак, Саудитска Арабия, Палестина, Ирак, Ливан, Египет, Йордания, Йемен и другите държави от залива), а западната част на Арабският свят се наричат Магреб (Maghrabiyyun), които включват (Египет по-малко, Либия, Тунис, Алжир, Мароко). Въпреки това, в Израел, с наименованието Мизрахи (или мн. ч. Мизрахим) са наричани всички евреи от арабския свят и Близкия изток, включително Етиопия, Иран, Индия, Пакистан, Афганистан и Турция, а Ашкенази са евреите от Европа. Този термин се използва активно от активисти Мизрахи в началото на 1990 и оттогава е широкоразпространено наименование по популярност в Израел. Докато много мизрахи не използват този термин, предпочитайки вместо това наименование да посочат директно от коя страна са по произход: иракските евреи, тунизийски евреи, ирански евреи и др. Друго препятствие е въпросът за това дали да се включи в наименованието мизрахи и сефарадите, които след експулсиране си от Испания през 1492 се заселват в много страни в Близкия Изток и Северна Африка. Докато в някои страни, те бързо се сливат с местните мизрахи евреи. А местните мизрахи евреи нарича себе си «musta"arabim» ( «Арабизирани евреи"). Понякога терминът се използва в по-тесен кръг, което показва, че са само арабски евреи, като по този начин не се включи персийски, кавказки, кюрдиски и други евреи. Мизрахите по света са около 3,5 милиона, а в Израел те наброяват около 3 милиона от около 6 милионното еврейско население на Израел.

Фалаши

Бета израел, наричани още фалаша или фалаш мура, са етническа група, произлизаща от Етиопия и изповядваща юдаизъм. През втората половина на 20 век над 80% от бета израел емигрират в Израел и днес там живеят около 90 000 души, като в Етиопия са останали още около 15 000.

Фалашки израелски войник в Наблус през 2006 г.

В миналото бета израел са говорели кушитския език кайла, но днес са приели семитския амхарски език. В богослужението си използват геез, а от 1950-те в училищата, най-вече в Израел, изучават иврит.

Произход

Според традициите на бета израел

Според етиопската легенда, описана в „Кебра Нагаст“, етиопците са потомци на еврейски племена, дошли в страната, заедно с Менелик I, смятан за син на цар Соломон и Савската царица (наричана Макида в „Кебра Нагаст“). Според легендата Менелик, вече пораснал, посещава баща си в Йерусалим и донася в Етиопия Кивота на завета. В Библията не се споменава пряко за сексуални контакти между Соломон и Савската царица, нито за изчезване на Кивота.

Самите бета израел смятат, че легендата от „Кебра Нагаст“ е измислена. Те вярват, основавайки се на разказите от 9 век за Елдад ха-Дани, че племето на Дан, опитвайки се да избегне гражданска война в Израел, се заселило в Египет. Оттам то се придвижило на юг по течението на Нил до Етиопия и етиопските евреи са негови потомци.

Според други източници много евреи са отведени от Израел като пленници от Птолемей I (322 пр.н.е. - 285 пр.н.е.) в Египет и се заселват по границите на държавата му с Нубия. Друг разказ, предаван от поколение на поколение, твърди, че те са пристигнали през областта Кара в Западна Етиопия или по река Гуанго, като в някои версии дори се уточнява пътя от Египет.

Равинистични възгледи

Според някои авторитети на халака, бета израел са потомци на племето на Дан, едно от Десетте изгубени племена. Те смятат, че тези хора са основали еврейско царство, просъществувало векове. С възхода на християнството, а след това и на исляма, трите общности влизат в конфликт, като в крайна сметка християнското и мюсюлманското царство в Етиопия превръщат еврейското в малка и обедняла държавица.

Първият авторитет, изложил този възглед, е равин Давид бен Зимра (1462-1572), а в наши дни той е официално подкрепен от равин Овадия Йосеф през 1973. Други халакистки авторитети, сред които равините Моше Файнщайн, Йосеф Шалом Елиашив и Шломо Залман Ауербах, подлагат на съмнение принадлежността на бета израел към еврейството. И двете направления изискват от бета израел да преминат през процедура, макар и съкратена, по приемане на юдаизма.

Анализи на ДНК

Поредица от сравнителни анализи на ДНК ([1] , [2] , [3], [4], [5]) показват, че бета израел се различават генетично от останалите еврейски общности и са близки до нееврейското население на Етиопия. Изследване на Станфордския университет ([6]) открива връзка между малки извадки от етиопски и йеменски евреи, но възможно обяснение за това е миграция от Етиопия към Йемен или непряка генетична връзка, включваща еврейско и нееврейско население от двата региона.

Академични възгледи

В миналото учените са разделени по проблема с произхода на бета израел. Те са смятани или за потомци на еврейско племе, или за приели юдаизма от евреи, живеещи в Йемен, Южен Египет (Елефантина) или дори от еврейска общност в самата Етиопия, за която се говори в Книга на пророк Исаия (ок. 740 пр.н.е.).

Съвременните специалисти по етиопска история и история на етиопските евреи, като Джеймс Куирин, Стив Каплан, Кай Шелемай и Харълд Маркъс, се обединяват около възгледа, че бета израел са група местни етиопски християни, които около 14-16 век възприемат библейските практики и започват да се определят като евреи. Харълд Маркъс свързва появата им с преследванията на съботянското движение на Абба Евостатевос (ок. 1273-1352), остатъците от което според него се превръщат в днешните бета израел. Тези теории са подкрепени и от повечето ДНК анализи.

История

Бета израел произлизат от еврейски анклав в платата на Етиопия, който остава изолиран от останалите еврейски общности до 1860-те. В Европа за тях се споменава за пръв път през 1790, когато пътешественикът Джеймс Брус публикувал в Единбург книга под заглавие „Пътувания за откриване на извора на Нил“. През 1860 един покръстен евреин пътува до Етиопия, за да се опита да привлече бета израел към християнството.

Израелското правителство приема официално бета израел за евреи през 1975, след като министър-председателят Менахем Бегин получава ясни указания за това от главния равин Овадия Йосеф. Въпреки това от тях се изисква формално да приемат юдаизма.

Операция Моисей, която има за цел преселването на бета израел в Палестина, е прекъсната през 1985, оставяйки много от тях в Етиопия. Едва през 1990 Израел и Етиопия постигат споразумение, позволяващо на останалите бета израел да емигрират.

През 1991 политическата и икономическа обстановка в Етиопия се дестабилизира, след като бунтовници превземат столицата Адис Абеба. Загрижено за съдбата на бета израел в тази ситуация, правителството на Израел, заедно с няколко частни организации, се подготвя тайно да продължи с преселването. На 24 май започва операция Соломон. За 36 часа с помощта на 34 пътнически самолета на El Al, чиито седалки са свалени, за да се увеличи капацитета им, до Израел са превозени 14 325 етиопски евреи.

Религиозни традиции

Най-почитаната книга от бета израел е Петокнижието, наричано от тях Орит, като следващите части на Библията имат второстепенно значение. За свещени се смятат и някои книги извън традиционния библейски канон - Книга на Енох, Книга на Барух, Книга на Езра. Изглежда изходните текстове за библейските писания на бета израел са древни гръцки преводи, като Септуагинта, които включват и някои апокрифи.

Бета израел имат и няколко други култови книги, сред които са Книга на учениците, Деяния на Моисей, Апокалипсис на Горгорий, Медраш Абба Елиджа, както и биографии на техните родоначалници - Гадла Адам, Гадла Аврахам, Гадла Ишак, Гадла Яков, Гадла Моше, Гадла Аарон, Нагара Мусие, Мота Мусие.

Има и

Съвременно звучене:

Евреи-сефаради (ционистите) срещу евреи-ашкенази (хазарите)

Разтърсващи разкрития в ново изследване на ген. Виктор Филатов* за еврейските кланове в диаспората им по света и даващо ужасяваща светлина за ролята на ционистите за т.н. Холокост.

"Если человек думает, что в историческом движении общества имеют место случайности, то он полный идиот." -

Марк Туллий Цицерон.

"Нашата раса е свръхраса. Ние сме мощни богове на тази планета. Ние сме различни от нисшите раси, тъй като те са от насекоми. В действителност, в сравнение с нашата раса, другите раси са зверове и животни, едър рогат добитък в най-добрия. Другите раси се считат за човешки екскременти. Това е нашата съдба - да доминираме над нисшите раси. Нашето земно царство ще бъде контролирано от желязна ръка на нашия лидер. Масите ще лижат краката ни и ще служат на нас като роби."-

Менахем Бегин, министър-председател на Израел, 1977-1983 (http://poiskpravdy.com/aboutjews/)

Автор: Генерал Виктор Филатов *
02.06.2010

«Евреи-сефаради (ционистите) срещу евреи-ашкенази (хазарите)

Още от края на 19 век изследователите съобщават за нееврейския произход на ашкеназите.

Подобно предположение е изразил в Русия и М. Гумплович в есето си "Началото на еврейската вяра в Полша".

След това, същото нещо се опитва да докаже професорът от Университета в Тел Авив, A. Полак, в научния си труд "Хазарите", публикуван през 1951 г. (1. 1-23).

През 1976 г. в Ню Йорк излиза сензационната книга "Тринадесетото коляно" на писателят А. Кьостлер. В тази книга той твърди, че сегашните ашкенази нямат никаква връзка със "синовете на Авраам", а са наследници на хазарите, които са разпръснати в цяла Европа след падането на хаганата през 10 век.

Според Кьостлер, ашкеназите не идват от Йордания, а от Волга, не от Ханаан, а от Кавказ, а това означава, че те са много по-близо до такива народи, като хуните, уйгурите или унгарите.

Хазарите, според учените, се отнасят до бялата раса. Възможно е в Северен Кавказ да са дошли от Иранското плато, най-малко, че все още живеят в Афганистан хазари, които наричат ​​себе си - хазара. Думата "хазарин" вероятно е станала в резултат на сливането на думите "хазари" и "арийци". Най-ранните жители на Иранското плато наричали себе си арийци ".

Шабтай (Саббатай) Бейт Цви, стар руски евреин, който е работил през целия си живот в архивите на Еврейската агенция в Тел Авив, а в пенсионна възраст през 1977 г., самостоятелно публикува  "От автора ", том с дебелина в обем от 500 страници и с неясно заглавие: "Кризата на пост-Угандийския ционизъм в дните на Катастрофите 1938-1945 г.г."

Тази книга остана незабелязана от масовия читател, била е ужасяваща за отваряне относно заключенията за ролята на ционисткото движение в трагедията на ашкеназите и има ефект от бомба, само след шест години.

През декември 1942 г., когато мащаба на унищожаването на европейските евреи (ашкенази) стана ясен, - пише Бейт Цви - бъдещият втори президент на Израел ШАЗАР зададе риторичен въпрос: “Защо ние (ционисткото движение) не знаехме защо нацистите ни изненадаха?”, а другият участник в същато заседание на ционистките лидери, Моше Арам отговори: "Ние бяхме неволни съучастници в убийството!".

Ционистката (сефарадската) организация е успяла да "не знае" за катастрофата до есента на 1942 г., и че това е само, защото не е искала да знае  - заключава Бейт Цви.

По-нататък Бейт Цви определя кога сефардскитe нацисти решават да продължат с унищожаването на ашкенази: очевидно, през лятото на 1941 г., защото първият документ за това е с дата 31 юли 1941 г.

Унищожаването е било секретно, и ако страните противници на Германия са знаели за него, те биха могли да спрат или забававят или да нарушат изпълнението на неписаната заповед на Хитлер.

Но ционисткатата организация не била заинтересувана от разгласяване, дори се проявила безотговорно: още преди избухването на Втората световна война през 1939 г. на XXI конгрес на ционисткото движение в Женева,  главата на ционистите, бъдещият първи президент на Израел Хаим Вайцман, обявява война на Германия от името на цялия еврейски народ.

На 21 август 1939 г. това заявлиние е публикувано, и това дава право на сефардскитe нацисти да заявяват, че "евреите започнаха войната" (ето как войната е обявена от ашкеназите).

Проционистката (просефарадската) преса се подчиняваше на инструкциите на техните лидери, и дори, когато на16 мар 1942 г. се появиха в пресата (въз основа на писмо на Народнят Комисар на Външните Работи на СССР Молотов) първите доказателства за масово унищожение на евреи ашкенази в Бабьом Ярe и на други места, на следващия ден, 17 март 1942 г. в проционистките вестници се публикува официално опровержение: "Разговорите за сто хиляди мъртви ашкенази - фантастика и преувеличение".

Въпреки че Молотов пише за 52 000 евреи ашкенази убити в Киев, ционисткия вестник "Давар" отпечата думите му по следния начин и  данни на вестника - по-голямата част от жертвите в Киев не са евреи.

Бейт Цви цитира десетки ционистки вестници и всички с една идея - няма масово унищожение, не се е провело, всичко това са глупости.

"Цяла армия от писатели, коментатори, журналисти напомпва читателите с успокояващи описания и фалшиви обяснения.”

На 18 януари 1943 г. новините за гибелта на евреите ашкенази са станали толкова разпространени, че да се крият вече не е било възможно, изисквало е се да бъдат обсъждани.

По време на срещите на ционистките лидери основната позиция е била на Ицхак Гринбойм: да не се дава и копейка за спасението на ашкеназите и да не се дава разрешение за събиране на средства за тяхното спасение.

"Това е опасно за ционизма, ние не можем да дадем пари от ционистките фондове (Керен Га-есод), за спасение на ашкеназите; парите ще бъдат достатъчни, но ние ще пазим парите за нашата борба. Ционизма над всичко друго."

На същото заседание Ицхак Гринбойм беше избран за "министър за спасяване на евреите на Европа"»

/превод за Плевен онлайн портал:

д-р инж. Никола Тодоров, доцент

* Генерал Виктор Филатов:

From Wikipedia, the free encyclopedia:

Viktor Filatov (Russian: Виктор Филатов) is a Russian politician. In his military career he reached a rank of major-general. He was press-secretary of Vladimir Zhirinovsky and the editor-in-chief of the newspaper LDPR of the nationalist Liberal Democratic Party of Russia. General Filatov hosts an antisemitic web-site "Klitch" (www.klich.ru) which he calls "The call from the Battlegrounds of the Jewish Empire".