Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов ...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек!
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младос,
на знойна плът и призрак  лек ...
Миражите са близо, - пътя е далек,
защото тя стои в сияние пред мен,
стой, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
______________________________________________

Когато се застрелва на 30.ХI.1913 г., Лора Каравелова смята, че смъртта й ще накара Пейо Яворов най-после да я заобича така, както тя винаги е искала и не е могла да го постигне. Среднощният изстрел слага край на живота на Лора и начало на мъките на големия поет - мъки, довели до втория, успешен опит за самоубийство една година по-късно. А първият, неуспешният става още същата нощ: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея" - пише с разтреперана ръка поетът и се прострелва на свой ред в слепоочието, но не умира, а само ослепява.
________________________________________________

... трагично, но красиво ... искам и аз да обичам .... (само ми покажи, че искаш да те обичам и ще ти поднеса целият си Свят в краката ти) ;(

добре дошла!
обичам това стиготворение!
в осми клас помня как трябваше да го уча наизуст.
дано той също иска да те обича..и с цената на възможно най-малко болка сте щастливи!

Обичай, но недей да мислиш в тази трагична посока. Да ти призная и азскоро преминах през тави дилема...

Стихотворение е страхотно, обожавам поезията на Яворов :)
Хубав ден !

Две хубави очи - музика, лъчи...
Две хубави очи - душата на дете...
Един от любимите ми български поети.
Супер си
Ако може още стихове да качиш в блога...

Добре дошла!

Но Лора е неговата съдбоносна слабост!Успех!

Яворов е един от най-великите творци. Наистина произведенията му са страхотни ....

strahotno e