2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
При мен дойде една жена на средна възраст и започна да ми разказва за живота си. Не бе омъжена и живееше с майка си. През цялото време се притесняваше какво ще каже майка й ако знае, че се тренира за да си намери съпруг.
Имах и клиент, към петдесетте години, който продъжаваше семейната традиция като се занимаваше с бизнес, наследен от баща си. Той сподели, че "ако и един ден отсъства от магазина, то баща му сигурно ще се обърне в гроба". Мечтаеше да работи нещо съвсем друго, но не смееше да предприеме нищо по въпроса, въпреки, че никой от синовете му не проявяваше интерес към бизнеса и той знаеше, че все някога ще трябва за го затвори.
Една друга клиентка реши, че трябва да бъде съвсем различна от майка си и за това отричаше и изтри от живота си всички теми, които са свързани с майка й. Всичко, което майка й казваше, не бе вярно.
Една друга жена непрекъснато казваше, че майка й е пример за подражание и тя се стреми да бъде като нея. Оказа се, че тя й подражава и в т.нар. "наследствени болести". Когато се оказа, че не е длъжна да приеме "целия пакет", тя озравя доста бързо от една от тези "наследствени болести" и не се наложи да я оперират.
Тези и още много други случаи ме наведоха на мисълта, че израза "какво ще каже мама/татко" играе огромна роля върху нашия живот(знам, че не съм оргинална ). Това е основен критерии при взимане на решения при хора, които независимо от възрастта си, от това дали живеят или не с родителите си, дали те са живи или не, при взимането им на решения и избори.
Това са хора, които продължават да гледат на света през очите на родителите си, продължават да спазват техните принципи, начин на живот, мироглед.
А правилно ли е това? Кой знае кое е правилно или не? Кое може да и каже кое е добро за нас и кое не? Само ние самите.
Може би все пак на някакъв етап на живота е време да пораснем, да узреем и да си създадем свой мироглед, свой живот, своя ценностна система? А всъщност защо не и сега. Поне да поставим началото им.
И повярвайте ми това не зависи от възрастта. Много "добри деца", които не са преживяли на време бунта на пубертета продължават да живеят така по инерция, водени от "какво ще кажат мама и татко". И както казва един мой познат "Признак за зрялост е това да се съгласиш, че нещо е вярно, дори и когато е казано от твоя родител".
:)
Все пак, ако някой ден, недай си Боже, по една или друга причина семейството ми ме изостави, ще знам, че има царство, което е вечно и всеки е желан - това на Цар Алкохол... ;)
Жалко, че си готов да заплатиш такава висока цена - да се напиваш, да плащаш със здраве само и само за да избягаш от действителността. А може би пропускаш нещо много красиво? Помисли ли за това?
Постепенно разделихме любовта на майка й към нея, от любовта на другите хора.
След това, че изясни, че майка й не проявава любовта си към нея по начина, по който тя иска, но тома не значи, че не я обича. Майка й просто "говореше" друг език на любовта, изразяваше си чувствата не с думи, а по други нейни си способи.
След няколко разяснения, тази жена повярва, че тя заслужава да бъде обичана, че може би и дори и майка й я обича, но тя не е разбрала това (рещи се да я попита, вместо да прави предлоложения(. След това реши да погледне по друг начин и на отношенията с баща си, а това доведе, че престана да се страхува когато има мъж около нея, престана да ги отблъсква.
Разбра, че няма мъж, който я обича, само защото тя не го е видяла за възможно. Тя казваше за себе си "Аз съм от този вид жени, който никой мъж не харесва". Тя бе "от хората, които никой не обича".
Всичко това бе "засадено" в съзнанието й и ние го променихме.
Днес тази жена вече се смее по-весело, танцува и си пее дори. Тя повярва, че от вида жени, които всеки обича и иска да бъде в близост с тях.
Това е един от най-вълнуващите ми случаи - да възръвна в някой вярата в любовта. Какво по-прекрасно от това?
Аз не смятам че има истински и не истински, но ако ти вярваш в това, тогава не е чудно че търсиш бягство в алкохола. А не мислиш ли, че и той ти помага да виждаш нещата около себе си в "демо" вариант?
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно